125 години от появата на международния език есперанто

Проф. Димитър Папазов

На 26 юли 1887 г. в някогашната Руска империя излиза книгата "Международный языкъ. Предисловiе и полный учебникъ. por Rusoj", представяща неутралния международен език есперанто. Този публикуван проект за международен език обаче не е първият. Преди него, още от времето на Ян Коменски през XVII век, са създадени над 500 проекта за международен език, които да не облагодетелстват нито една отделна страна, неуспели да се наложат в общественото пространство. Единствено

авторът на есперанто съумява да създаде език

говорен в продължение на 125 години от хора от цял свят, на който е създадена вече и богата култура.
Лудвиг Лазар Заменхоф живял като дете в град Бялисток в някогашната Руска империя в многонационален квартал, в който се говорели над седем езика, пораждащи неразбирателство между децата. Той замечтал още от малък да създаде език, на който всички хора, независимо от каква националност са, да могат да се разбират, което според него ще доведе до ликвидиране и на войните между отделните държави. Още в девети клас той прави първия си опит за създаване на такъв език, който баща му, искайки сина му да не се занимава с отвлечени от реалния живот неща, унищожава. Изпълнявайки желанието му да се насочи към прагматична професия, Л. Л. Заменхоф става лекар, но не забравя мечтата си. Така международният език есперанто, в буквален превод "надяващ се", се появява в обществото. За да не го ангажира с някое от обществените движения и партии, които с отмирането си могат да повлекат и езика след себе си, Л. Л. Заменхоф издига идеята за политическия неутралитет на езика.
Много скоро, след появата на първия учебник по есперанто,

езикът намира много привърженици

Те са от всички сфери на живота, очаровани от лекотата за изучаването му. Независимо че е обявен като неутрален език, още от появяването си той се ползва от всички обществени движения. Най-широко разпространение езикът намира в лявото политическо пространство още в края на XIX и началото на ХХ век. След Първата световна война в Обществото на народите се поставя въпросът за приемането му като международен език, но поради острата реакция на привържениците на френския език, използван тогава като международен, въпросът отпада от дневния ред. По същото време се обсъжда предложение за използването му като международен език и в Комунистическия интернационал, но и там не се взема окончателно решение. В края на 20-те и началото на 30-те години езикът обаче без никакви официални санкции става език на работническата класа и ляво настроената интелигенция в света, които чрез него координират действията си в борбата за социална справедливост. След Втората световна война есперантското движение започва бурен разцвет на само на Запад, но след епохата на сталинизма и в бившите социалистически страни, които стават водещи в универсалното есперантско движение.
България е една от страните, в които международният език есперанто навлиза наскоро след появата му поради близостта на българския с руския език. Първият български есперантист Милослав Богданов намира последователи и скоро в София е създадено третото в света есперантско дружество след тези в Германия и Русия. Поради близостта на двете идеи за справедливост - езиковата и социалната - основната част от българските есперантисти са от средите на социалдемокрацията. Един от първите социалдемократи в България Пенко Петров в началото на ХХ век пише писмо до създателя на езика Л. Л. Заменхоф, в което му заявява, че той ще се бори и за есперанто, и за социализъм, защото справедливата идея на есперанто може да се осъществи само в един справедлив социален строй. През 20-те и 30-те години се издават много вестници и списания на есперанто и чрез есперанто на български език, което привлича голяма част от неутралните есперантисти и образувания през 1907 г. Български есперантски съюз олевява.
От 1905 г. до днес, като изключим годините на Първата и Втората световна война, в различни страни по света се провеждат ежегодно

 световни есперантски конгреси

Не случайно те се наричат "универсални" - организирани от Световната есперантска организация. В тях участват освен привърженици само на езика също професионалисти, сторонници на най-различни обществени виждания или хора с различни интереси - железничари, музиканти, научни работници, журналисти, филателисти, религиозни дейци, "Граждани на света" и много други, обединени в свои професионални или по интереси есперантски организации. В България са проведени два универсални конгреса и съответно два конгреса на Световната младежка есперантска организация - през 1963 г. в София и Враца и през 1978 г. във Варна и Велико Търново. В резултат на оживлението след проведените универсален и младежки есперантски конгрес у нас през 1978 г. Българският есперантски съюз застана в 80-те години на ХХ век на едно от челните места в Световното есперантско движение и през 1987 г., в юбилейната 100-годишнина от създаването на международния език, му бе връчена купата "Файн" за най-бурно развитие в света. Създаденият още в края на 50-те години Български есперантски театър с артисти като Николай Бинев, Искра Радева, Николай Узунов, Белка Белева, Венета Зюмбюлева и много други популярни по онова време наши артисти тогава, ежегодно изнасяше представления на есперанто в различни страни по света по време на международните конгреси, за което и досега си спомнят с възхищение есперантисти от цял свят.
 Макар и в тоталитарна система,

българското есперантско движение

успя да запази демократичния си характер след Втората световна война до началото на промените в края на 80-те години. Дошлата "демокрация" не само, че не му даде стимул за развитие, но се отрази и отрицателно на дотогавашната му дейност. Инвазията на английския език в българската реч даде повод на доморасли наши политици, далеч от езиковите проблеми не само на света, но дори и на Европейския съюз, да го провъзгласят като международен език. Надали някои от тях са чували, че английският език не е в идилия с останалите езици в Европейския съюз и често влиза в противоречие с тях. Една от причините е, че 12% от бюджета на съюза се отделят за преводи и големите страни предпочитат техния език да се ползва за международен. Привържениците на немския език, който е най-разпространеният майчин език в Европа, не са съгласни с доминирането на английския език. Не са съгласни и привържениците на испанския, най-разпространеният майчин език по света. Макар и с по-малко претенции, но се чува гласът и на онези, които владеят португалски език - освен на малка Португалия езикът е официален език и на най-голямата страна в Латинска Америка - Бразилия. Не е за подценяване и руският език - езикът на възраждаща се Русия, бил международен език близо половин век на бившия социалистически лагер, необходимостта от който нараства във все повече славянизиращия се Европейски съюз, зависим от руските природни ресурси.
Всичко това принуждава Европейския съюз да помисли и за есперанто като алтернатива, макар и отдалечена все още във времето поради интересите на големите европейски страни за налагането на езиците им като международни. След среща с европарламентаристи, които мислят по тези въпроси, председателството на Европарламента даде мнение за

изучаването на есперанто като основа

за изучаването на чужди езици. Причината обаче за това решение не е само в застъпничеството на европарламентаристите, а в мястото, което през този век и четвърт зае в общественото пространство международният език. На есперанто има създадена огромна литература - оригинална и преводна. Преди повече от четвърт век първият създаден есперантски театър, Българският есперантски театър, загубил се днес по разбираеми причини, е наследен от множество други театри по света. Радиостанции в Китай, Бразилия, Куба, Ватикана, Германия и в още много други страни предават на есперанто. Появи се телевизия на есперанто в Китай и Бразилия. Уикипедията на есперанто е 27 по ред по посещения. С есперанто като майчин език вече се ражда и ново поколение от майка и баща от различни народности, като световния шампион по шах от Унгария Сусан Полгар. Засилва се приложението му и в професионалните връзки между отделните страни. Всичко това го поставя в първите сто най-използвани езици сред съществуващите днес 6800 езика. Сред владеещите есперанто са и редица Нобелови лауреати като Даниел Бовет, Райнхард Селтен от Германия, лауреат по икономика, и др. Есперанто е изучавал още като дете и не безизвестният финансист Джордж Сорос. Списъкът може да бъде продължен и с други интересни факти и личности.
Светът върви все по-бързо към глобализация. Един от важните проблеми, свързан с неговото по-нататъшно успешно развитие, е езиковият проблем. Наблюдавайки политиката на страните, които са основните движещи сили в света, трудно можем да приемем, че някоя от тях ще се съгласи да приеме национален език на друга страна за международен, защото това означава налагане над другите в областта на културата, науката и техниката, както и приоритет във всяко едно отношение. Явно е, че ще се търси друго решение, свързано вероятно с неутрален международен език, което есперанто ще може да предложи със своята вече вековна култура. Когато и да стане това, няма да се забрави обаче датата 26.07.1887 г., чествана в над 150 страни по света, на която започва своя обществен живот международният език есперанто.