12 октомври - 150 години БАН

Три нови книги, описващи непознати аспекти от историята на БАН, се оказаха сред най-атрактивните събития, посветени на 150-та годишнина от основаването на първата и най-уважавана у нас, и особено в чужбина, институция на новата ни държавност, храма на знанието и духовността българска. Учени от Института за исторически изследвания, Института за изследване на изкуствата и Архива на БАН представиха пред публика току-що публикуваните изследвания за историята на академията, за дарителството и за нейната сграда, която е национален архитектурен паметник. "Решихме да обърнем поглед към направеното от нашите предшественици и да му отдадем заслужено внимание с поглед към днешния и утрешния ден, смята зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов, който е редактор на изданията.

За първи път например се публикуват архитектурни чертежи на сградата на повече от сто години, правени с невероятна прецизност и талант, на ръка, с туш и перо. В последните години в медиите нашумя новината, че и Васил Левски е дарил скромна сума за създаването н Българското книжовно дружество (от края на 1911 г. преименувано в БАН със закон). Но малцина знаят кои известни българи са правили парични дарения, дарения на недвижими имоти и книги, спомогнали за развитието и утвърждаването на академията като водещ научен и духовен център. Библиотеките на БАН и на нейните институти са сред най-големите хранилища на знание в страната, в тях се пазят и архивите на мнозина водещи учени на страната ни в десетилетията.  

Трите нови книги са отпечатани в издателството на БАН "Проф. Марин Дринов", носещо името на основателя и първи председател на академията.  Разпространяват се безплатно, предстои да бъдат доставени в библиотеки, вузове и други институции. Обмисляме идеи за продължаване на поредицата, каза проф. Васил Николов.

Документалният филм "Храмът на познанието - 150 години БАН" беше показан в академията на 7 октомври. Той представя историята на първото ни учреждение на знанието - от годините в емиграция и първите стъпки във възстановената българска държава през епохи на войни, политически сътресения и превратности до наши дни. Разказ за една непрекъсната битка за опазването на българската наука, култура и духовност. Сценарист на филма е Димитър Стоянович, режисьор Лъчезар Аврамов, оператор Калоян Божилов. Участват актьорите Цветана Манева, Йоана Буковска, Ириней Константинов, Георги Тенев, Камен Воденичаров, Драгомир Симеонов, Веселин Калановски.