12 млн. декара възстановена земя пустее

От 46 млн. дка възстановена земя у нас е постигнат 34 млн. дка оборот при най-големия бум на ползването й. Това означава, че в момента поне 12 млн. дка от тази земя пустее, съобщи вчера председателят на Селскостопанската академия проф. д-р Светла Бъчварова, цитирана от БТА.
Според данни на Бъчварова с полски култури са засадени 28 млн. дка от включените в оборот площи. Страната ни разполага с голям ресурс възстановена земя, която все още не участва в производството на земеделска продукция, заяви тя. Използването й по предназначение е наложително, защото поради увеличаване на населението в световен мащаб производството на земеделски продукти се превръща в най-важният поминък на всяка държава, отбеляза проф. Бъчварова.
Спиране на процеса на раздробяване на земята е едно от задължителните условия за развитие на модерно земеделие. Земята у нас е разделена на 20 млн. парчета между 2 млн. собственици. От 540 000 регистрирани земеделски производители в България само 5000 са търговски дружества със значителен ресурс и доходите им в земеделието са водещи. От тях в края на 2009 г. земеделските кооперации са около 700, при условие че през 2001-2002 г. са били 1600, сочат данни на Селскостопанската академия. В българското земеделие останаха класическите земеделски кооперации от VIII век, които са характерни за дребните производители. Окрупняването на площите е свързано с осигуряване на значителен ресурс от вода за напояване. Хидромелиоративните съоръжения у нас обаче са разрушени. От 7 млн. дка поливна земя през 1989 г. двадесет години по-късно напояваните площи са едва около 350 000 дка - основно в Пазарджик, Пловдив, Сливен и Ямбол, но те непрекъснато намаляват. Водата като ресурс, който осигурява ефективно производство в България, е недостъпна поради високата цена и приетите нормативи за ползване, отчитат от Селскостопанската академия.
От 117 000 земеделски производители, подали заявления за подпомагане през миналата година, 43 000 не са могли да получат национално доплащане заради задължения към държавата. По думите на проф. Бъчварова сериозен проблем за земеделците е достъпът до кредити. В почти всички европейски страни се използва като залог земеделската продукция, особено за получаване на оборотни средства. В България обаче това не се случва, каза Бъчварова. Според нея много предпазливо банките търсят друг вид залог - или земя, или други трайни активи.
 В страната ни навлязоха много семена и препарати за растителна защита. Ако се ползват чуждестранни сортове без експертиза, рискът за фермерите е огромен, предупреди проф. Бъчварова. По думите й България е единствената страна в Европа, която има 46 почвени типа. Затова е необходима помощта на науката. Засега обаче според българските учени връзката между наука и производство е скъсана.