118 души са загинали на работното си място

От общо регистрираните 2807 трудови злополуки през м.г. 118 души са загинали по време на работа. Това сочат данните на НОИ. След като през 2012 г. бяха регистрирани 3084 трудови злополуки, през следващата година броят им рязко спадна с 316. При 12 злополуки работници и служители са останали инвалиди. Толкова са били и през 2013 г.
По-голямата част от злополуките през м.г. са станали по време на работа, но 448 са станали на път за и от работното място. Най-голям брой трудови злополуки през м.г. са станали в сферата на държавното управление - 173, следвани от сухопътния транспорт (169) и търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети (149). Подобна е ситуацията и в предходната година, но тогава на трето място бяха злополуките в сферата на хуманното здравеопазване (142). От началото на кризата злополуките в строителството рязко намаляха, тъй като и дейностите в тази сфера се ограничиха. Необезопасени отвори в строителните и конструктивни елементи (стени, етажни плочи и др.) са сред най-честите нарушения, установени от ГИТ по време на извънредна инспекционна кампания през август и септември 2014 г. Информационната и инспекционна кампания в сектора бе организирана заради зачестилите тежки трудови злополуки в строителството. През м.г. са регистрирани 94 трудови злополуки в строителството на сгради, 3 от които са завършили със смърт. В строителството на съоръжения регистрираните трудови злополуки са 70. Именно в този сектор е регистриран и най-големият брой смъртни случаи - 10. 
В България, както и по света, инцидентите след подхлъзване или спъване с падане на нивото, на което се намира работещият, са най-честата причина за трудов травматизъм. Делът на тези трудови злополуки на работното място е между 22 и 24% от всички. По тази причина от ГИТ организираха информационна и инспекционна кампания за предотвратяване на злополуките на работното място в резултат на подхлъзване, спъване и падане на едно ниво. 95% от паданията водят до счупени кости, а в 35% от случаите периодът на нетрудоспособност след падане е минимум месец. Заради наличието на „мокри” процеси и необходимостта от често хигиенизиране най-често такива злополуки стават в производството на храни и в хуманното здравеопазване. 
Въпреки по-големия брой произшествия по време на работа през м.г. загубените календарни дни са с 22 427 по-малко от предходната година.