11-годишният Боян: Ще стана космонавт, когато ми се оправи кракът

Роденият през 1950 г. в Горна Оряховица проф. Евгени Дюкенджиев е известен в Европа и по света със своите открития в биониката и биомеханиката. Той е инженер, завършил ВМЕИ в София. Работи в проблемна лаборатория "Бионика" към Единния център по математика и механика при БАН. През 1983 г. получава златен медал за създаване на антропоморфни роботи, които са интелектуална собственост на ЮНЕСКО. На 5 август 2004 г. в Хонконг му е връчен Кристален глобус ISPO - световна награда в областта на протезирането и ортезирането. Тя е свързана с друго високо постижение на проф. Дюкенджиев - той открива метод за изследване на опорно-двигателния апарат на човека по отпечатъци на ходилата на стъклена пътека в 3-измерен вид и създаване на бионични 5-слойни стелки на ходилата с лечебен, профилактичен и акумулиращ ефект.

Няколко години професорът и доктор на техническите науки председателства Международната конференция по бионика, биомеханика и мехатроника във Варна, а сега ръководи Българската асоциация на протезистите, ортезистите и ортопедистите (БАПОО). Член е на Академията на технологичните науки на РСФСР, също и на American Association for Science and Technology USA, президент на Латвийската асоциация на биониците, протезистите и ортезистите. На него възлагат надежди стотици семейства по света, чиито деца са с церебрални и гръбначномозъчни заболявания.

Повече от две десетилетия проф. Дюкенджиев работи в лабораторията на Рижкия университет по бионика и протезиране и изгражда там образ на специалист със забележителни постижения и авторитет. Завръща се в родния си град преди няколко години и създава Лаборатория за атипично протезиране. В сложната материя негов най-близък помощник е съпругата му Татяна Едуардовна, която е доктор по бионика и протезиране и доцент в Рижкия технически университет. В лабораторията проф. Евгени Дюкенджиев подготвя и ученици, които желаят да се отдадат на техниката на протезирането.

През февруари 2018 г. му звъни зам.-кметът на град Разград и го моли да помогне на 9-годишната Еля, която се родила с изключително тежки аномалии - без ръце и без крака!

Отива да види случая. Гледката е изключително тежка, но красивото и умно дете му грабва сърцето и професорът решава да опита. Задачата е невероятно трудна. Той я определя като най-екстремната през цялата си 40-годишна кариера.

Проф. Дюкенджиев се захваща за работа. Няколко месеца отнемат проектите, пробите и разработките. В началото на април предават протезите за ръце - една козметична и една функционална.

Детето управлява двигателните функции на дясната ръка и се опитва да пише. Най-трудно обаче е да се намери решение за протезите на долните крайници. Липсата дори на зачатъци на бедрени стави прави задачата почти невъзможна. Трябва да се конструира система, която да позволи на Еля да сяда и да прави крачки. Въпреки недостатъчните пари от държавата това не променя решимостта на Дюкенджиев да реши твърде сложния проблем. 

Работата отнема още няколко месеца, но в началото на юли и тези протези са предадени и за да се научи да ходи, детето започва тренировки всеки ден. Малката и майка й преминават обучение как да работят с протезите.

Разградският зам.-кмет Ерденч Хасанов се ангажира да помогне за изработването на бионични протези и организира кампания за събиране на необходимите за целта 40-50 хиляди лева.

Проф. Евгени Дюкенджиев успява да помогне и на жена от Лясковец с откъсната при катастрофа ръка. Поставя й атипична раменна протеза с осигурено отваряне и затваряне на механичната китка. 

Малкият Боян, ученик от V клас на ОУ "Иван Вазов" - Горна Оряховица, преодолява много тежко страдание чрез система с кинематичен интелект на принципа на външен скелет (екзоскелетон). Майката е очарована, че в един малък град работи специалист на световно ниво.

Пациентът, на когото професорът дава надежда, е 11-годишният Боян, роден с детска церебрална парализа и хидроцефалия. 

- Взехме го за отглеждане, когато бе на 11 месеца. Най-напред се справихме с хидроцефалията и тогава започна да прави някакви движения. До този момент не можехме дори да го облечем, беше абсолютен труп. На 4 години започнахме да го учим да пълзи. Има проблем и с вестибуларния апарат - разказва осиновителката на момчето Румяна Добрева.

Вече 10 години тя се е посветила на мисията да направи сина си равностоен човек. Търси помощ у нас и в чужбина. В резултат на всички нейни усилия сега Боян учи в V клас в ОУ "Иван Вазов" и е над средното интелектуално ниво сред връстниците си, казват неговите учители. Има обаче двигателни проблеми в краката - сухожилията му са изключително скъсени и стъпва на пръсти. Мозъкът изпраща различни импулси към двете половини на тялото му и едната се развива по-бързо от другата. В резултат започва изкривяване на гръбначния стълб. 

- А това е много опасно, защото с изкривяването на гръбнака се изкривява цялото тяло и може да се отрази зле на вътрешните органи, което ще доведе до други физиологични проблеми и съществува опасност детето да се върне в начална позиция - обяснява Румяна.

Майката открива робот за рехабилитация - Локомат, но той струва милион и половина долара!

- Има специфични сензори, които четат импулсите на мускулите и точно там, където е необходимо, дават допълнителна енергия. Но това е изключително скъпо и недостъпно, пък и би трябвало да се преместим в чужбина, защото процедурите с него се правят само в болнични условия - продължава разказа си жената.

Един ден, съвсем случайно, докато търси къде да паркира в центъра на Горна Оряховица, забелязва надпис "Лаборатория за атипично протезиране". Надничайки през прозореца, вижда ортезна система, която много й наподобява Локомат. Така се свързват с професора. Той пък е грабнат от умното и любопитно болно момче и иска да му помогне. Заедно със съпругата си доц. Татяна Дюкенджиева започват да изработват уникална система за бионична рехабилитация на Боян.

- Детската церебрална парализа никак не е рядко срещано увреждане и с него се борят хиляди семейства в България. Тя не се лекува, но може да се направи така, че страдащите да имат по-добър и по-продължителен живот - смята проф. Дюкенджиев.

Той е патентовал своя метод в Латвия, където е работил повече от 20 години. В Рига са извършени проучванията и практическите експерименти по разработването на ортезната система на Дюкенджиев, но малкият Боян е първият случай у нас.

- Повечето системи стъпват на принципа за външен скелет (екзоскелетон), който прави възможни човешките движения чрез външна енергия. Моята система е с кинематичен интелект - обяснява професорът.

Семейството на момчето работи с ортезите в домашни условия и вече има резултат - стъпалата на крачетата са се смъкнали по-ниско, ходи назад, което доскоро било немислимо, изкривяването на гръбначния стълб започва да се коригира. Всекидневната многочасова рехабилитация е трудна и болезнена, но хлапето я понася безропотно, защото има мечта: 

- Искам да стана космонавт, но чак когато ми се оправи кракът.

В училище Боян харесва българския език и четенето, но не си пада по математиката и особено по текстовите задачи. Изключително наблюдателен е и затова е слабост на своя терапевт. 

- Аз забелязвам, когато професорът е с нова прическа, когато нещо е променен, и това го забелязвам - казва малкият пациент.

- Разбирам майките на деца с увреждания, които протестираха в София, защото 10 години вървя по този път. Тези деца не могат да останат без процедури, физиотерапията е жизненоважна за тях и методът, който е създал проф. Дюкенджиев, няма начин да не даде резултати. Просто хората трябва да знаят, че има надежда. Освен това можем да правим всичко в домашни условия, а от това по-добро няма! - благодарна е Румяна.