100ЯН ВЕНЕВ - венецът на Вене

Малкото име на големия българин, роден в Скриняно, до Кюстендил, изписвам не случайно с цифрата сто - това са годините, по-точно - това е векът на неговото присъствие в българското битие. Календарът, който ми е на работната маса през цялата минала 2016-а, продължава да стои на мястото си, защото ми е скъп и гледам на него като на оригинал, макар да е издание на Кюстендилската галерия "Владимир Димитров - Майстора" за едногодишна употреба. Изданието навлезе в сто и първата година, откакто проплака на белия свят синът на Вене Илиев в сиромашката му соба в Скриняно сред райската градина на България - Кюстендилското поле. Знаел ли е сиромахът Вене, че чедото му Стоян ще стане венец на неговото име, ще бъде геният на простодушието! Изглежда Господ си е знаел работата, пращайки боговете на художествената живопис Майстора и Венев точно в Райската градина край Кюстендил, за да общуват двамата помежду си, без да делят мегдан.
На първата страница на разкошния календар за миналата година е поставена картината на самобитния художник с необозримо творчество от картини, карикатури, рисунки от една художествена летопис на българското народно битие. Венев в един миг изрича пред своите събеседници: "Предпочитам да разговарям, а не да говоря..." В тези думи е тайната на неговото всекидневие - взрян в живота на обикновените хора. Този дребничък, невзрачен човечец се оказа с всеобхватно зрение на бита и битието на своя народ, заявявайки в разговорите си с хората, че не измисля нищо, че всичко, което създава, го взема от живота и го оставя на тези, които населяват земята. Дребният на ръст присмехулко върви до по-големия си брат Майстора и остават завинаги заедно. Разпознаваеми един от друг във всяка картина и рисунка, те създават своите светове в необозримата вселена на духа, където им е мястото. Защото, ако се взрем в нея, ще открием Кюстендилската художествена галактика във високите духовни небеса, където е станала срещата на живота с изкуството.