1000 километра емоции до Птичия остров

"Хелоу! Йес плийз! Кам хиър!" - с подобна скоропоговорка, съставена от полуразвалени и често несвързани думи на английски, ще ви посрещнат продавачите, излезли пред дюкянчетата си на главната търговска улица в Кушадасъ. В един от най-известните турски курортни градчета алъш-веришът кипи с пълна сила от сутрин до вечер. Най-напрегнато е обаче привечер, когато изморените от 40-градусовите горещини туристи излизат на разходка. Тогава всъщност настъпва най-горещото време за продавачите. Освен че стоката в павилионите им е подредена така, че да се вижда още от улицата, те прилагат и доста други хватки, за да привлекат евентуални купувачи. Така че - бъдете нащрек!

"Уер ар ю фром?" е неизменният въпрос, който ще ви зададат уличните търговци в Кушадасъ. Или ще се опитат да познаят, изреждайки Англия, Полша, Македония, Сърбия - страни, чиито жители са чести гости в турския курорт. "О, комшу! Како си?" - ще ви се зарадват продавачите, щом разберат, че сте българи. И ще направят и невъзможното, за да не си тръгнете от дюкянчетата им с празни ръце. Пазарлъкът е неизменна част от търговията в Турция. Обикновено първоначалната цена е по-висока от реалната от 30 до 70 процента. Често се разиграва цяло представление, докато продавачът се преструва, че прави огро-о-о-омна отстъпка, а поласканият от "жеста" купувач брои банкнотите.
Бързо ще свикнете с турските лири. За по-голямо улеснение те може да се купят още в България. Курсът варира от 90 стотинки до 1,10 лв. за 1 лира. Великото национално събрание на Турция приема през декември 2003 г. закон, който отстранява 6-те нули от паричната единица на страната. И така се създава валута, въведена на 1 януари 2005 г., която до 31 декември 2008 г. официално се нарича нова турска лира. Банкнотите са с номинал 2, 5, 10, 20, 50, 100 и 200 парични единици. Монетите се наричат куруши и на тях ще срещнете цифрите 1, 5, 10, 25 и 50. (Въпреки че не видях 1 куруш, дори на снимка, а и касиерките в суперите не винаги връщат ресто под 10 куруша.) Дребните пари са направени от медно-никелова сплав, като само 50 куруша и 1 турска лира са изработени от месинг и са биметални. На всички монети обаче се виждат различни портрети на Мустафа Кемал Ататюрк. Великият реформатор, първият президент на светска Турция, превърнал родината си в процъфтяваща държава, е почетен с многобройни паметници, издигнати във всеки град из цялата страна. Негов монумент се вижда отдалеч и при влизането в Кушадасъ.
От София до курортното градче се пътува около 1000 км, които с кола или автобус се изминават за близо 15-18 ч., в зависимост от бързината на преминаване на двата гранични контролно-пропускателни пункта - Капитан Андреево и Капъкуле. За българите не е необходима виза - само валиден международен паспорт. Няма да е нужно и да се местят стрелките на часовниците - България и Турция са в един часови пояс. Не забравяйте обаче на влизане в южната ни съседка да проверите дали в паспортите ви са поставени много важни печати - червени или черни на цвят, което не означава, че не сте добре дошли в страната. Просто без тях на връщане много трудно ще убедите служителите на граничния пункт как точно и кога сте влезли в Турция.
След като минете ГКПП-тата, е добре ръчно да настроите мобилните си телефони към местните мрежи. Иначе ще се менят непрекъснато, още повече че има голяма вероятност автоматично да хванете сигнал и от Гърция. Ако преди пътуването направите кратка консултация със служител на българския оператор, към който имате абонаментен план, ще знаете коя мрежа е най-добре да изберете, колко ще ви струват входящите и изходящите обаждания, както ще сте наясно и с цената на есемесите.
Около 8-9 часа от началото на пътуването, ако броим от София, или на 2-3 часа път от границата се стига до Дарданелите - тесния пролив между Европа и Азия, съединяващ Мраморно и Егейско море. Дълъг е 61 км, а широчината му варира между 1,2 и 6 км. Средната дълбочина на Дарданелите е 55, а максималната - 82 метра. Водата се движи в двете посоки, от Мраморно към Егейско море - по повърхността, а в обратното направление е долното течение. Названието на пролива идва от Дардан - древен гръцки град на азиатския му бряг. Според известна легенда там паднала Хела, докато минавала пролива на гърба на овен заедно с брат си Фрикс, бягайки от мащехата им Ино. Оттогава в древността започват да наричат мястото Хелеспонт - морето на Хела.
Дарданелите са играли стратегическа роля в историята. Древната Троя е била разположена близо до западния край на пролива, а на азиатския му бряг са се развивали ключови действия по време на Троянската война. Персийската армия на Ксеркс I и по-късно войската на Александър Македонски са пресичали Дарданелите, за да завладеят противниковата територия през 480 пр.н.е. и съответно през 334 пр.н.е. Според договор от 1841 г. само турски военни кораби можели да преминават през пролива. Днес прекосяването на Дарданелите става с ферибот от Есеабат до Чанаккале или от Гелиболу до Лапсеки. Втората линия е за предпочитане, твърдят запознати.
Модерните фериботи, натоварени с коли (един от тях побира над 80, ако са само леки автомобили), както и с автобуси и тирове, денонощно пресичат пролива на всеки половин-един час. Та за трийсетина минути - докато успеете да изпиете чаша ароматен турски ябълков чай и да отидете до тоалетната, вече ще сте на другия бряг.
Веднага ще ви направи впечатление, че пътищата там не са като нашите - не са никак лоши. Дори и през нощта можете да карате със 100 км/ч, без да се притеснявате, че ще се забиете в някоя дупка. На всеки десетина километра има табели, сочещи разстоянието до следващия голям град. Като стигнете Измир - третия по големина в Турция, трябва да се качите на магистралата и да следвате пътя за Аидън. След около 100 км при Селчук е и отбивката за Кушадасъ.
Гледката, която се открива при влизането в курортното градче, ще ви порази с излъчването си на невероятно екзотично място. Синевата на азиатското крайбрежие на Егейско море се допълва по изключителен начин със зеленината на Кушадасъ. Високите палми по улиците се редуват с цъфтящите в розово дръвчета. Веднага ще видите и Птичия остров, наричан още Гълъбов. Това е един от символите на града, от който идва и името му. По времето на Османската империя островът се използва за военни цели, като осигурява защита на бреговата ивица и предотвратява нападения от страна на морето.
Сега мястото привлича доста туристи, които от Кушадасъ стигат до там пеша за 15-ина минути по специално изграден тесен път. За да разгледате запазената и до днес крепост, построена във византийски стил, няма да ви искат нито лира. Зеленината на острова ще ви скрие за кратко от 40-градусовите жеги, които са нещо обичайно за летния сезон. На острова може да изпиете по една студена бира или ароматен чай и леко да хапнете в малко кафене. А на излизане ще ви предложат за 2,50 до 10 лири да си купите някое сувенирче с изображението на мястото, което сте обиколили за най-много половин-един час.
Персоналът на акостиралите наблизо средно големи и по-малки корабчета ще ви убеждава да си направите морска разходка. Едночасовата струва 5 турски лири на човек. Ако пък искате да порите вълните почти цял ден и да хапвате и пийвате на воля с няколко кратки почивки, за да потопите в морето разгорещените си тела, ще трябва да си приготвите 25 лири.
В Кушадасъ ще ви предложат и други оферти за добро изкарване. Може да се насладите на разходка с джип тип сафари, да отидете до делфинариума, да посетите някой от големите аквапаркове - Адаланд и Аквафентъзи, богати на най-различни атракциони и пързалкови градчета, построени в стил Уолт Дисни... В многобройните туристически агенции, разпръснати из целия град, ще ви убеждават в необходимостта да посветите цял ден, за да отидете до природната забележителност Памуккале, намиращ се на 230 км от Кушадасъ, или до историческия Ефес, който е поне десетина пъти по-близо. Цените на подобни екскурзии варират от 25 до 45 евро - в зависимост от сезона, туроператора или посредника.
Някои обаче предпочитат просто да се отдадат на морска почивка в Кушадасъ, въпреки че в центъра на града дължината на плажната ивица е има-няма 10-20 метра. Останалият висок скалист бряг е зает от шезлонги и чадъри, на които може да се излежавате срещу 3-5 евро на човек. Затова повечето туристи предпочитат за 2 турски лири да хванат някоя от многобройните маршрутки и да отидат до Лонг бийч или Лейдис бийч, където цените не са толкова солени. Ако пък имате късмета басейнът към хотела, в който сте отседнали, да е добре поддържан, може по-голяма част от почивката си да изкарате край него.
Курортният сезон в Кушадасъ започва от края на април и продължава до средата на октомври. Тогава населението на града от 68 хил. души  местни благодарение на туристите достига почти половин милион. Цените на най-многобройните тризвездни хотели с нощувка, закуска и вечеря в разгара на лятото са от 40 до 70 лв. на човек. За "ол инклузив" ще трябва да се изръсите още толкова. Обслужването по нищо не отстъпва на европейското. Но за духа на един друг свят, различен от нашия, по няколко пъти на ден и дори късно вечерта ще ви напомня протяжното молитвено пеене, което оглася Кушадасъ от многобройните джамии на града.
...И тогава може би ще проумеете девиза на свети Августин, според който "Светът е една книга и тези, които не пътуват, прочитат само първата страница от нея..."