1000 гена отговарят за разликите при половете

Изследователите от Станфордския университет установиха, че 1000 гена отговарят за разликите в поведението при половете, пише електронното издание "Юрикалърт". Проучването е направено с мъжки и женски мишки, но експертите са на мнение, че това може да се наблюдава и при хората.

Специалистите анализираха четири малки структури в мозъка на гризачите, за които е известно, че са отговорни за оценяване, срещане, чифтосване и мразене. Така откриват гените, които са значително по-активни при представителите на единия пол, в сравнение с другия.

Също така бяха установени над 600 разлики в нивата на генно активиране при женските мишки в различни фази на репродуктивния цикъл.

Оказа се, че мъжките бързо разграничават пола на непознати, които нарушават тяхната територия. Ако натрапникът е от същия пол, гризачите веднага го атакуват. Ако е от противоположния обаче, започват настойчиво ухажване.

Женските гризачи пък проявяват по-скоро майчинска, отколкото териториална агресия, нападайки всеки, когото приемат като заплаха за малките си. Те са много по-склонни от мъжките да пазят потомството си. Тяхната готовност за чифтосване варира значително, в зависимост от етапа на репродуктивния им цикъл.

"Това първично поведение е от съществено значение за оцеляването и възпроизвеждането... и до голяма степен е инстинктивно", обяснява доктор Шах от изследователския екип. И добавя: "Доста ясни са доказателствата, че мозъкът не е чисто празен лист, който чака да бъде оформен под влиянията на околната среда."

Изследването на учените от Станфордския университет е публикувано в изданието "Сел".