100-годишни работят с енергията на момчета

Да растеш до вековно дърво, да отдъхваш в гъстата му сянка, да пиеш живителните сокове на масивния дънер, да чувстваш стабилността на дълбоките му корени, да се уповаваш на силата и мъдростта, които е събирало десетилетия, да добиваш кураж, докато гледаш напуканата му жилава кора, която е издържала на хиляди превратности на съдбата - това дава смелост, сила, енергия и вяра. Дори когато смяташ, че си изчерпил всичките си възможности и способности за някое значимо дело или волята ти се огъва пред трудностите, които съпътстват деня на всеки от нас. Има такива благословени хора, които доживяват в добро здраве, бистър разум и жажда за новото своето столетие и преминават в другия си век.
Имах щастието да расна редом до две такива жени - моята прабаба доживя до 92 години, баба ми, нейната дъщеря, живя 99 години. И двете бяха убедени, че трудът е най-скъпоценното достояние на човека и че нито ден не бива да минава, без да си сътворил нещо - с ума си, с ръцете си, със сърцето си. Както и че на живота трябва да се гледа с лекота и хумор. С хора, преминали пълноценно толкова дълъг път, животът е пъстър и жизнерадостен. За такива хора и 100 години не стигат.
Не се бой да остарееш, бой се душата ти да не остарее - гласи китайска поговорка. А Ромен Ролан добява: Всички радости на живота са в творчеството. Да твориш значи да убиваш смъртта.

Хю Хефнър е голям ценител на красотата, но в точно определени форми

Сред най-окуражаващите и възхитителни примери на творци с непомръкващ талант и виталност безспорно е бразилецът Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес, който през декември т.г. навършва 104 г. Един от най-известните и влиятелни хора в света на архитектурата (и не само) през далечната 1934 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро. Член е на Бразилската комунистическа партия. Носител е на Ленинска награда за мир. След 1980 г. е преподавател в университета в Рио де Жанейро. Забележителни са експерименталните му творби от стоманобетон. Негов е основният принос за структурирането и изграждането на новата бразилска столица - град Бразилия. Много са емблематичните сгради и обекти, върху които е оставил своята марка, и сред тях безспорно е уникалният Самбодром, на който всяка година се провежда знаменитият карнавал в Рио. Нимайер е участвал в проектирането на сградата на ООН в Ню Йорк, а заради приноса му в създаването столицата Бразилия е представен във френския филм от 1964 г. "Човекът от Рио", в който в ролята на архитекта се превъплъщава Жан Пол Белмондо. През 1996 г. създава сградата на Музея за съвременно изкуство в Нитерой, щат Рио де Жанейро.

На въпрос как преминава един негов обикновен ден, Оскар Нимайер отговаря: Отивам в ателието всеки ден в 9.30 ч. Част от моите утрини преминават в срещи с журналисти и студенти. След това хапвам на бюрото. И работя през цялото останало време докъм 20 ч. Единственото ми удоволствие е да вечерям някъде навън. Въпреки възрастта, прочутият архитект продължава да работи активно по 15 проекта в студиото си, което се намира близо до Копакабана.
Легендарният португалец Мануел де Оливейра отдавна държи "палмата" за най-възрастен действащ кинорежисьор в света и всяка година подобрява собствения си рекорд. В последните две десетилетия няма година, в която Де Оливейра да не е заснел филм. Понякога създава и повече от един годишно. Мануел де Оливейра е роден на 11 декември 1908 г. Дебютира като режисьор през 1931 г. с ням филм. Последният му игрален филм (засега!) - "Странният случай с Анжелика", бе завършен в началото на 2010 г. и бе представен лично от него в Кан. През своята 80-годишна кариера има заснети над 40 филма и над 40 най-престижни отличия. По повод 100-годишния му юбилей бе издадена книга с негови философски текстове и поеми, които е написал през последните години, озаглавена "100 години. 100 книги." "Продължавам да правя кино, защото за мен това е смисълът да съм на този свят - казва режисьорът. - Всичко останало - наградите, аплаузите - е суета."
Със специалната награда на 23-ото издание на фестивала в Токио миналата година бе удостоен най-новият филм - "Пощенска картичка", на прочутия ветеран на японското кино - 99-годишния Кането Шиндо. Новата си творба самият Шиндо определя като последна в своята кариера. Това е автобиографичен филм, в който режисьорът се опитва да възпроизведе личните си спомени за събитията от края на Втората световна война. По думите му, той се е почувствал задължен да застане отново зад камерата, воден от чувството на отговорност пред новите поколения, които не знаят почти нищо за жестоката война, на която той е бил пряк свидетел. "Пощенска картичка" бе и в програмата на 33-ия международен кинофестивал в Москва, където японският творец бе гост заедно с дъщеря си през 2006 г. и винаги е бил на голяма почит.
Кането Шиндо, роден на 28 април 1912 г. в Хирошима, се изявява като сценарист, режисьор, продуцент, художник, актьор. Автор е на повече от 200 сценария. През последните години той обръща в творчеството си особено внимание на проблемите на възрастните хора. Шиндо не обича да го наричат жив класик или патриарх на японското кино. Със сигурност знам, че върху всеки свой филм работя, сякаш е първият филм в живота ми. Запитан за смисъла на живота, режисьорът отговаря: Задачата, която винаги съм си поставял, е да помогна на обикновените хора да бъдат щастливи. Това значи да обичат и да бъдат обичани. А любовта навсякъде е една и съща и не познава граници. Именно за нея снимам своите филми.
Световният бестселър "Бийзъс и Рамона" издаде миналия месец "Милениум". Детският роман на американската писателка Бевърли Клиъри e първото заглавие на авторката, на което и българските читатели вече могат да се насладят. Издадена през 1955 г., книгата се е превърнала в символ на американската литература за деца и е продадена в над 30 млн. копия по целия свят. Следващите книги на Клиъри, които ще излязат у нас, са "Хенри и клубът" и "Рамона Куимби на 8 г.". Образуваната серия представя приключенията на тийнейджърката Бийзъс и сестричката й Рамона, перипетиите на съседското хлапе Хенри, белите, които пакостливата Рамона прави тъй естествено, както диша. Самата 95-годишна Клиъри признава, че за всичките си романи е черпила вдъхновение изцяло от общуването си с децата, тъй като дълги години е работила като детска библиотекарка. През 2010 г. "Дисни" засне екранизация по романа "Бийзъс и Рамона". Бевърли Клиъри е родена на 12 април 1916 г. и е една от най-популярните детски писателки в Америка, авторка на над 30 романа за деца и юноши, преведени на повече от 15 езика. Носителка е на 40 световни литературни отличия. Днес мисис Клиъри живее по крайбрежието на Калифорния и продължава да пише.
Световноизвестният руски режисьор, актьор и педагог Юрий Любимов, който на 30 септември навършва 94 години, е един от най-ярките примери за творческо дълголетие в света. През 1964 г. той е сред създателите на Театърът на Таганка, който след това ръководи цели 47 години. Творческата му енергия изглежда непокътната, въпреки достолепната му възраст - и през последните сезони той прави по няколко премиерни спектакъла. След шумен скандал с членовете на трупата Любимов напусна театъра, като заяви, че има покани да поставя в много страни по света, а Таганка да му мисли как ще се оправя в бъдеще.
Балетът е едно от изкуствата, които изумително не спират да "произвеждат" личности с дълголетен активен творчески живот. Занятие, което е свързано не само с изключително психическо, но и с огромно физическо натоварване, продължава да се практикува и на 70 години от не една световна звезда на танца.
Легендарният американски хореограф и реформатор на съвременния танц Мърс Кънингам, който почина преди две години в Ню Йорк, само три месеца преди това отпразнува на сцената своята 90-годишнина. Кънингам е ученик на знаменитата Марта Греъм. Основава своята трупа през 1953 г. и поставя за нея над 200 спектакъла. Неговите балети се играят в най-големите театри на САЩ, Европа и Азия. Носител е на всички възможни световни награди. Кънингам преобърна много представи в съвременната хореография и приживе беше признат за най-знаменития американски хореограф и реформатор на балета.
Най-прочутата кубинска балерина и хореографка Алисия Алонсо изпълни на 21 декември миналата година своята 90-годишнина. Въпреки че е почти сляпа и се движи трудно, тя все още активно ръководи националния балет на Куба. Започва професионалната си кариера в Американския балетен театър, където през 1943 г. играе главната роля в "Жизел". Веднага щом чува, че в Куба е извършена революция, тя без колебание напуска САЩ и се връща на острова, където първоначално създава своя балетна школа. По-късно тази балетна школа се превръща в Националния балет на Куба. На 19 години Алисия Алонсо получава очно заболяване и малко по-късно се оказва, че трябва да бъде оперирана заради отлепване на ретината. Загубва периферното си зрение, но това не й пречи да е една от най-великите балерини на света.
Ходя на тънки токчета и не крия бръчките си, заявява с оправдано самочувствие Мая Плисецка, която на 20 ноември става на 86 години. Смятана е за една от най-именитите балерини на ХХ век заедно с Галина Уланова, от която поема ръководството на Болшой театър през 1960 г. Тя променя света на балета завинаги, вдига критерия за балерините по целия свят както по отношение на брилянтността на техническо изпълнение, така и за драматично присъствие. На 65-годишна възраст тя се пенсионира от Болшой като солистка. През 80-те години на миналия век прекарва няколко години заедно със съпруга си композитора Родион Шчедрин в чужбина, където тя работи като артистичен директор на Римския оперен балет, а след това на Испанския национален балет на Мадрид. На 70-ия си рожден ден Плисецка дебютира в произведение на Бежар, хореографирано за нея и озаглавено "Аве Мая". От 1994 г. е председателка на годишния международен балетен конкурс, наречен "Мая". През 1996 г. е обявена за президент на Руския императорски балет. На 80-ия й рожден ден "Файненшъл таймс" обобщи обществената оценка за Мая така: "Тя беше, и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост." Следващата година император Акихито представя на Мая Плисецка "Premium Imperiale", неофициално смятан за Нобеловата награда за изкуство.
Известният индийски музикант Бхарат Ратна Рави Шанкар, виртуозен изпълнител на ситар, е ученик на Баба Алаудин Кан - основател на течението Майхар гарана в хиндуистката музика. Той е абсолютно непознат извън пределите на Индия до момента, в който Джордж Харисън от "Бийтълс" не започва да експериментира със ситар през 1965 г. Двамата се запознават благодарение на общите си интереси и стават близки приятели, което носи световна слава на Шанкар като ментор на Харисън. Автор е на два концерта за ситар и оркестър, композиции за ситар и цигулка, музика за флейтиста Жан-Пиер Рампал, музика за Хосан Ямамото и др. Композира за филми и балети в Индия, Канада, Европа и САЩ. Почетен член е на Американската академия на изкуствата, както и на международната камара на композиторите на ООН. Притежава редица награди и ордени, връчени му както от собствената му страна, така и от страни от целия свят. Сред тях са 14 докторски титли, две награди "Грами"... Дъщерите му също са известни музикантки - Анушка Шанкар го придружава в турнетата му с индийска музика по целия свят, а Нора Джоунс има забележителни успехи на джаз сцената. 91-годишният Рави Шанкар и в момента е на турне.
Завидна активност и желание да бъдат общественополезни проявяват много хора на достолепна възраст, които не са световноизвестни. Затова и по-рядко се чува за тях. Наскоро бе съобщено например, че 97-годишна американка е най-възрастният служител в болница в град Уоруик, Роуд Айлънд. Тя отговаря за пациентите в болницата, отговаря на техните въпроси и ги насочва към кой специалист да се обърнат. Въпреки че Мария е на 97 години, тя се справя с отговорностите си. Ние нямаме предразсъдъци относно възрастта на служителите си, не ги дискриминираме по никакъв повод, заявяват от управата на медицинското заведение. Предишната си работа Мария е загубила през януари 2010 г. Тя била уволнена от агенция за недвижими имоти. За първи път работливата старица си намира препитание през 1930 г. като сервитьорка и получавала възнаграждение от един долар на ден.
Някои от достолепните "старци" се изявяват не само в творческа посока, а в жаждата си за активна реализация на младежкия им дух. Те се опитват да задържат старостта, като просто живеят страстно. Две такива особи са "жената без възраст" - 94-годишната унгарка с кариера в Холивуд За За Габор и доста по-младичкият 85-годишен баща на "Плейбой" Хю Хефнър.
За За Габор е жената, която откри тайната на вечната средна възраст, ожени се цели девет пъти за най-богатите мъже в Европа и Америка, направи няколко филма и притежава най-красивите бижута в ерата на холивудските диви. Родената през 1917 г. в Унгария За За от малка знае, че красотата е едно от основните оръжия на бедните момичета. И до днес, на 94-годишна възраст, "русата Лиз Тейлър", както я наричат някои, остава една от легендарните личности на ХХ век. Последното й светско появяване е през 2005 г. на холивудско парти. Тогава светът се учуди как последната от големите диви на Холивуд никога няма да остарее. И дори днес За За си живее живота, както винаги, като суперзвезда, заедно с поредния си съпруг - австрийски принц. Преди няколко месеца семейството заяви, че иска да има дете - за целта ще търси жена донор на яйцеклетки и сурогатна майка, която да износи и роди бебето. Тази процедура ще струва на звездата и настоящия й съпруг, 67-годишния принц Фридрих фон Анхалт, поне 70 000 долара. Габор вече има една дъщеря - Франческа Хилтън.
Хю Марстън Хефнър, роден на 9 април 1926 г., е издател, основател и главен творчески директор на "Плейбой ентърпрайсис". Хю признава, че с възрастта са се променили и навиците му: Ставам по няколко пъти на нощ, за да ходя до тоалетната, но това е нещо нормално за човек на моите години. Да, нормално е и макар за някои да звучи малко странно постоянното му желание да се задоми с някоя, поне 60 години по-младичка блондинка, той очевидно черпи вдъхновение и се зарежда с живителни емоционални сокове от заобикалящите го през цялото време девойчици с разкошни форми. Ексцентрикът, който обожава да привлича вниманието на медиите, често се появява на публични места по домашен халат, пушейки лула. Но в едно нещо е непоклатимо принципен: отявлен противник е на употребата на наркотици и не позволява да се внася дрога в нито една от къщите му. Като предвидлив бизнесмен, Хефнър има закупен парцел в гробницата в Уестууд, Калифорния, точно до гроба на Мерилин Монро. Но не защото възрастта го смущава или защото мисли за смъртта, а по чисто практични подбуди. Иначе с широка усмивка и увереност в своето предстоящо дълголетие заявява: Майка ми живя до 101 години, така че имам добър ген.


Американският федерален съдия Уесли Браун, назначен още от президента Джон Кенеди (1961-1963) и роден преди потъването на "Титаник" през 1911 г., продължава да работи на 103 години. Браун ходи всеки ден в съда в Уичита в инвалидна количка и с кислородна маска, която слага при нужда. Въпреки това проявява изключителна упоритост и отказва да се пенсионира. "Ще напусна, когато реша, че е дошло време", отсича Браун, който вече води само граждански дела.



Легендарният кубински бейзболист Конрадо Мареро отпразнува 100-годишния си юбилей в къщата си в Хавана с пура в уста. Той е роден на 25 април 1911 г. и е дебютирал през 1950 г. в "Сенаторс", на 39-годишна възраст.