03 Юли 2020петък17:20 ч.

10 януари срещу 4 февруари

/ брой: 30

автор:Велислава Дърева

visibility 1416

Ако някой се интересува кога точно муцуните, мутрите, мафиотите, групировките, все същата тая компания от зле преоблечени бизнесмени с романтично "магурско" минало и светлейшо властелинско бъдеще нахълта в политиката, превзе обществения живот, подчини държавата и всеки отделен гражданин на своите капризи, интереси, мании и патологии; кога гущерите и октоподите "еволюираха" в олигархия, откога олигархията владее, граби, контролира и управлява България - отговорът е един:
На 10 януари 1997 година.
Защото не народът щурмува, изтърбуши и опожари парламента, не народът извърши покушение срещу парламетарната република, не народът похити конституцията, не народът извърши държавен преврат. Не.
Народът беше декор, масовка за пред света, студентите - украшение, брошка някаква, а хоругвите на самозвания "синод" - алиби за пред Господа Бога.
Началото на погрома. Истинските действащи лица, които подмениха справедливия народен гняв, които злоупотребиха с народния протест, които купиха, платиха, инспирираха, организираха и извършиха погрома над парламента, бяха те - мутрите. В съюз с българската десница, която без гнус и свян прие да бъде инструмент на мафията, на нейните интереси.
Колкото и да се самонавиват персонажи като Дайнов и Бакърджиев, че 10 януари е "народна революция", "единственото успешно въстание в българската история", поради което "април`1876 е читалищна самодейност на многострадални Геновеви", колкото и да си вярват на съчиненията, митовете и легендите, 10 януари ще остане в своето драматично, омерзително триединство - като ден на погрома, като ден на обществено позволеното насилие, като ден, в който започна прякото овластяване и възшествие на олигархията.
Затова на 10 януари не празнува никой. Освен мутрите. Освен мафиотите. Освен олигархията. Това е техният ден.
В историята нищо не е само за себе. И не остава само по себе си. Това, което едно общество е извършило, приело, приветствало и узаконило вчера, винаги има своето продължение, своите проекции.
Проекцията на 10 януари е днешното управление
Нарича се ГЕРБ. С методичната подмяна на парламента, с узаконеното, аплодирано насилие и унижение над всеки гражданин, с полицейщината, с подлото слухтене и душене, с авторитарната власт, и, разбира се - с триумфа на мутренско-милиционерския абсолютизъм.
Целият драматизъм на нашето общество е, че знаем със сигурност продължението на 10 януари, защото го виждаме всеки ден. Но не виждаме продължението на 4 февруари.
На 4 февруари Георги Първанов и Николай Добрев се отказаха от властта. За да спасят държавата от гражданска война. За цели 10 минути двамата бяха доблестни спасители на държавата. После сините казаха "тия се предадоха, клекнаха, капитулираха", а червените ги обявиха за предатели, продажници, изменници, съглашатели и заговорници, смушени нейде зад фикуса.
В залата на "Позитано", ледена като праисторическа пещера, Първанов и Добрев бяха осъдени за "капитуланство и държавен преврат", за "безсрамно национално предателство",  за "най-тежкото предателство в историята на нашата партия".
Към 4 февруари червеният арсенал от квалификации се беше просенил, прояден от политическите молци, и взе да линее. Въртеше се все около "перестройкаджии", "въжеиграчи" и "дисиденти, които трябва да изтекат в канализацията". След тази дата към обвинението в десетоноемврийщина се прибави нещо свежо - четвъртофевруарщина.
4 февруари беше обявен за "акт на легитимиране на превратаджиите" за "колаборационизъм  с пучаджиите", за "една антиконституционна", "една антизаконова дата", "една антидемократична дата", "една позорна дата", за "капитулация - бърза, безусловна и със съгласието на победения", за дата, на която "Добрев лиши БСП от всякаква перспектива".
Така "4 февруари и четвъртофевруарщината в БСПФ бяха осъдени като "вътрешнопартиен преврат". Защото Първанов и Добрев "сдадоха властта без бой". И защото нямат "здраво отношение" към властта. Защото нямат "здраво разбиране" за властта. Следователно здравото отношение към властта, здравото разбиране за властта включва боя. Здравият бой. "Нездравите" "капитулират" (прекратяват военни действия и се предават на врага), "абдикират" (отказват се от владетелски права или престол) и "сдават" (русизъм с военен уклон). "Здравите" не обичат да говорят за причините (те много добре знаят, че причините са в тях самите); не се интересуват от средствата. Те се интересуват само от властта. Която не трябва да бъде "сдавана". А държана. На всяка цена. Особено ако не я плащат те.
Сега управлява Борисов.
Който има "здраво отношение" към властта и "здраво разбиране" за властта. Като властване, не като управление. Като лична недвижима собственост, не като отговорност. Като бой, пребиване, смазване, размазване. Като инструмент за мъст, унижение, опозоряване и насилие.
Мат'рялът е удовлетворен. И умиротворен, в смисъл - сплашен. Ерго - още е 10 януари.

Назаем от argumenti-bg.com

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 454

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 396

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 1014

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ