09 Юли 2025сряда04:04 ч.

Няколко думи

1 юни не е 1 април

/ брой: 101

автор:Альона Нейкова

visibility 2491

Вече седем десетилетия в над 60 страни по света 1 юни се чества като Международен ден за защита на децата. Празникът обаче не бива да се превръща само в "официален" повод да зарадваме малчуганите, а най-вече трябва да е насочен към съзнанието на възрастните. И не единствено поради безспорния факт, че всеки от нас някога е бил дете. Но и понеже тази светла за всички ни дата изобщо не е повод за шеги и закачки, а всъщност е своеобразен, макар и доста сериозен, тест на всички хора и обществото като цяло за адекватността на вниманието, което се обръща на подрастващите.

Освен традиционните лакомства, с които майки и татковци, баби и дядовци обикновено обсипват малчуганите в първия ден на юни, вероятно ще има и много скъпи подаръци. Да си признаем: отрочетата ни нерядко приемат 1 юни като втори рожден ден и очакват точно тогава да получат така жадувания таблет или последен модел смартфон. Със сигурност (нека поне вярваме в това) доста родители ще заложат на смислените жестове - книга, билет за театрално представление или разходка в музея. Но най-ценните дарове, от които се нуждаят всички - и малките, и порасналите деца, всъщност са грижата, вниманието, подкрепата и истинската защита.

Публична тайна е, че днес тези думи имат доста по-различна конотация, отколкото в средата на миналото столетие например. Но идеята и усещането за смисъла им не бива да намаляват, а напротив. Защото и в началото на третото десетилетие на ХХI век повече от 100 милиона деца са лишени от възможността да учат; 15 милиона малчугани са останали сираци заради СПИН; 10 милиона умират, преди да навършат пълнолетие, тъй като нямат достъп до медицинска помощ и лекарства; 300 хиляди са принудени да участват във войни - реални, а не компютърни (с по няколко живота); на места все още съществува експлоатация на детския труд; милиони са недохранени и се борят за оцеляване в нечовешки условия...

Всичко това е много далеч от разбиранията на някои хора, че 1 юни е повод най-вече за усмивки. Макар че без тях празникът няма да е истински, нали? Но заедно с шегите и веселото настроение нека не забравяме за корените на празника и неговата основна идея - да не спираме да пазим най-ценното, което имаме. За да не се налага да роним горчиви сълзи, осъзнавайки, че нито успяхме да осигурим на децата си добро образование, нито имахме възможност да ги опазим здрави... Все пак не само бъдещето ни, но и настоящето имат право на по-добър живот. Наш дълг е да насочим усилията си това да не е само блян и празни приказки.

Казват, че детството свършва тогава, когато животът спира да ни се струва безкраен. Да си пожелаем - не само днес - това да не ни се случи никога. И да направим всичко възможно детството да е най-радостното, най-прекрасното и най-безгрижното време - завинаги и за всеки.

Не бързайте да сменяте левове с евро

автор:Дума

visibility 1198

/ брой: 123

Храните продължават да поевтиняват

автор:Дума

visibility 1590

/ брой: 123

София остава най-скъпият град за покупка на жилище

автор:Дума

visibility 896

/ брой: 123

Брюксел отстъпи пред фермерите

автор:Дума

visibility 1578

/ брой: 123

Скопие да приеме позицията на България

автор:Дума

visibility 1257

/ брой: 123

В Словения свикват референдум за членството в НАТО

автор:Дума

visibility 896

/ брой: 123

Накратко

автор:Дума

visibility 1487

/ брой: 123

Провален човек

автор:Александър Симов

visibility 1669

/ брой: 123

Мислете

автор:Зорница Илиева

visibility 1477

/ брой: 123

Три секунди

visibility 1612

/ брой: 123

Наследството на лева

автор:Дума

visibility 1131

/ брой: 123

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ