(След)изборен фарс

Твърде често, уви, българските управници действат на принципа "след дъжд качулка". И се вайкат тежко, когато каруцата вече се е обърнала, разпилявайки житейски парчета, макар и често не техните. Политизирането на проблемите е част от процеса по решаването им и е нормално. За съжаление партиите все повече залитат по популизма в търсене на всенародната любов. Това неминуемо води до необмислени и прибързани решения, които рано или късно се отразяват на всички българи.

Изборните правила са най-често коригираните у нас. От толкова кръпки по тях сякаш има повече конец отколкото плат. И видимо крепежът не е много здрав. Бързането и недомислиците в тази сфера стават очевадни особено след "дъжда" от изборни резултати. И дори в самия изборен ден. Панацея за всички проблеми няма. И все пак, възможно е да се вземат мерки тези проблеми, ако не да бъдат елиминирани, то поне да бъдат редуцирани.

За пореден път БСП опита да събере всички парламентарни партии в опит да намери консесус около основните положения при провеждането на вота. Срещата обаче мина вяло и безрезултатно. Не, че някой е очаквал за час всичко да бъде изгладено...

В основните си цели партиите в НС се движат еднопосочно, колкото го правят орел, рак и щука - всеки тегли в неговата си посока. Някои искат образователен ценз (други само си го мислят, но не смеят да го изрекат), трети чакат "отваряне" на езика за агитация... Уж всички искат модерни избори, ама визията им за машинен вот е коренно различна. България не успява да въведе електронно правителство, да защити базата данни на основни държавни институции, но някои мечтаят за онлайн вот... Всеки се е вгледал в своето канче и брои "своите си" гласове. А през това време българският избирател все по-често приема да е съучастник в корпоративен и купен вот, а страхът се оказва основен мотиватор за разходка до урната. Без значение като протестен вот или глас с надежда за промяна. Да не споменаваме официалните списъци, според които в страната май няма човек, който не може да гласува...

Покрай изборните правила БСП ще се пробва да поправи и недомислицата с почти нулевата държавна субсидия за партиите. Нововъведението обрича политиците на икономически, финансови и лобистки зависимости. Но пък и никой не е виновен на социалистите, че са си изпразнили касичката, без да заделят за черни дни! Заради недалновидни и необезпечени мечтания, в момента орязването на парите от държавата е непосилна драма само за БСП. Затова ГЕРБ злорадстват съвсем неприкрито - кога иначе ще им се удаде толкова удобна възможност да нанесат почти смъртоносен удар на единствената опозиция? Гербаджиите са си уредили и подкрепа от други партии, уж опозиционни. И сладичко потъркват ръце, че номерът им пак ще мине. И докато всичко е "аз на тебе, ти на мене", изборите в България ще продължават да са фарс, заплашващ постиженията на демокрацията.