(Не)индексираното щастие

Поредно мащабно проучване представи на света данни за настроенията и самовъзприятията на жителите на 135 държави. Оказва се, че авторите на изследването са правили изчисленията си на база "индекс на щастието". Както твърди екип на Gallup, необходимите предпоставки човек да се впише сред привилегированите да се чувстват добре, са налице при 12% от българите. Само толкоз явно имат цел в живота, социални връзки, финанси и физическо здраве, образуващи прословутия "индекс".
Сигурно не е редно да се запитат изследователите как точно е осъществено проучването. И надали някой от организацията ще си направи труда да посочи колко души, да речем, от България са отговорили на въпросите за щастието по начин, поставящ ни редом до Ангола - страна, където жителите сигурно не са и чували за съществуването на "индекс на щастието". Сигурно в сферата на фантастиката са и очакванията някой от нашенците да се осмели да потвърди пред която и да било медия участието си в тази анкета на (не)доволните от живота.
Мъглата около методиката на подобни проучвания винаги е била доста плътна. Може, разбира се, този мистериозен "индекс на щастието" тотално да се игнорира. Или пък да се използва като повод за усмивка, да не му се вярва, да се подходи към него с голяма доза скептицизъм и т.н. Но все пак си струва и да се замислим над данните.
Дори цифрите да не ни допадат или да не отразяват истинската реалност в която и да било страна, не е добре да се отказваме да бъдем по-щастливи, отколкото отчитат и твърдят анкетните листове. И ако всеки от нас сериозно се замисли какво наистина е нужно, за да се чувстваме доволни от живота, вероятно ще стигне до много простички изводи. И дори за някои здравето, хлябът и мирът да изглеждат твърде банални съставки на щастието, повярвайте, че за доста хора те са най-важни от всичко.