(Без)почит

"Ние, които доживяхме до 90 и повече години, нямаме претенции към Бога!", каза ми 89-годишен мъж, който преди 68 години се е разминал за по-малко от секунда със смъртта... И видял как приятелят му от детство умира на половин метър от него. Малцина са българите, които могат да разкажат за тази война. А останалите живи вероятно са живи, защото болестите в тях още не са се разбрали коя да ги довърши. Обществото ни кой знае защо няма сили (или памет и желание) да уважи малцината оцелели. За разлика от обществото в другите европейски страни или в Америка, където всеки гроб на загинал е светилище за нацията. И всеки оцелял е обект на почит и уважение - не само от близките си, а от цялото общество. Може би и нашето общество ще доживее подобен момент. Дано все още има живи ветерани.
Досега нито едно правителство в последните 20-ина години не се осмели да посегне на малкото привилегии, които по право се полагат на ветерани от войните и на военноинвалиди. Това не важи за настоящите управници. За тях български светини няма, след като минутата в памет на Вапцаров е ненужен жест за мнозинството.
То, мнозинството, е измислило поредния сатър за следващата група уязвими. Защото, видите ли, в една община финансови инспектори разкриха, че местната власт платила неправомерно на своя фирма 1 млн. лв. за лекарства на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали. Та по тази причина - давайте да променим закона. С което да ударим не онези, които са направили далаверата, а възрастните хора. Така е по-лесно, нали?
Атаките към възрастните, бедните и децата от страна на ГЕРБ са всекидневие и едва ли изненадват някого. Кратка справка за последните три години: от обещаното ежегодно осъвременяване на пенсиите с коефициент, по-близък до нарастването на осигурителния доход, не е изпълнено нищо. Нещо повече - правителството на ГЕРБ е единственото в последните 22 години, което не е повишавало пенсиите, с изключение на минималната, която е увеличена с по-малко от 9 лв. Дори пенсионерите вече забравиха обещанието за въвеждане на ежемесечна добавка не по-малко от 50 лв. към пенсията на хората над 75 г. Напълно забравено е обещаното насърчаване посредством бонуси за всяка година оставане на работа след придобиване на право на пенсия. Все пак има и нещо изпълнено: увеличаване на вдовишките добавки... След повече от две години предъвкване на темата, те скочиха... с 6,5%!
След тези "дребни" сметки и след разговора с онзи ветеран от войната, който, почти дете, се е сблъсквал със смъртта, няма как да не впечатли увеличаването с близо 1 млн. лв. на парите на президента за "изпълнение на международната му програма и за транспортни разходи". Що за държава е тази, която няма пари за ветераните от войните, за бедните, за децата (детските надбавки още от времето на тройната коалиция са 35 лв.), но намира за командировъчни на президента?