Спецслужби от ЕС проверяват СИРИЗА за връзки с Москва

Разузнавателните служби на страните от Европейския съюз и НАТО проучват връзките между Кремъл и високопоставени представители на СИРИЗА, а също така и на нейните партньори в новото гръцко правителство - партията "Независими гърци". Това пише "Файненшъл таймс", като се позовава на осведомени източници.
Според думите им, първият тревожен белег е бил поканата към руския посланик в Атина Андрей Маслов да посети преди всички други дипломати новоизбрания премиер Алексис Ципрас.
Предишни коментари на Ципрас относно украинската криза и противопоставянето на санкциите срещу Русия също провокирали съмненията на разузнавачите, допълва "Файненшъл таймс".
Новото гръцко правителство ще се опита да извлече полза за себе си от двете големи кризи, с които Европа се сблъска в последно време - финансовата стагнация в еврозоната и събитията в Източна Украйна, пише в същото време "Уолстрийт джърнъл".
Западните медии цитират и дипломати, които съобщават за негативно отношение на свои гръцки колеги към предложените за обсъждане нови мерки срещу Русия, като са ги определили като "твърде остри".
С проруски изказвания е известна и новата шефка на външното министерство на Гърция - Никос Кодзяс. Нейна е и идеята Атина да влезе в ролята на посредник между Европейския съюз и Русия за уреждане на украинския конфликт.
Преди извънредната среща на европейските външни министри, посветена на новия пакет санкции срещу Москва, Кодзяс направи ясни заявки, че Атина няма да бъде въвлечена в подобни решения. Кодзяс също така обвини Брюксел, че поставя Атина "пред свършен факт" при гласуването на решения, касаещи Русия. Проруски изказвания има и министърът на енергетиката Панагиотис Лафазанис. Той категорично се е обявявал публично, че е против наложените на Русия санкции, и често е посещавал Москва.
В същото време "Файненшъл таймс" твърди, че в черновата на окончателния документ на срещата на външните министри изобщо не се съдържат конкретни мерки, а само поръчение към Европейската комисия по отношение на бъдеща "подготвителна работа" по някои ограничителни мерки. По данни на "Уол стрийт джърнал" става въпрос за подготовка на списък с лица и компании, които да бъдат прибавени към санкционния списък.
Миналата година ЕС въведе санкции срещу Русия, касаещи енергийния, отбранителния и банковия сектор. Великобритания, Швеция, Полша, Румъния и балтийските страни са сред най-вълрлите привърженици на ожестоки санкции. Преди срещата на външните министри австрийският първи дипломат Себастиан Курц заяви, че не одобрява въвеждането на нови санкции срещу Русия, предаде Газета ру. Той обаче се обяви за санкции срещу хора, които са отговорни за ставащото в Източна Украйна.
"Файненшъл таймс" очаква резултатът от срещата на външните министри на ЕС да е символичен - министрите ще удължат ограничения за влизането и движението на руски и украински капитали до септември. По данни на "Уол стрийт джърнал" ограниченията по отношение на руски политици, депутати, членове на правителството и ръководители на компании ще бъдат удължени до декември 2015-а. Що се отнася до секторните санкции, които изтичат през юли, Европа е изправена пред вътрешни противоречия, коментира "Файненшъл таймс".
До редакционното приключване на броя не бе оповестен резултат от срещата на външните министри на ЕС.