У десно

БСП получи най-ниския резултат на парламентарни избори след 1989 г., както по брой подадени за нея гласове, така и вероятно по брой мандати в Народното събрание. Това вече е исторически факт. Дотук се стигна след серия изборни поражения през последните пет-шест години, очевидно разминаване между политиката във вътрешен и външен план на партията и очакванията на нейните избиратели, нежелание за кадрово обновяване, откровени политически грешки като случая "Пеевски" например. Това е медицински факт, макар че ако се съмнявате, може да потърсите и второ мнение.
Социалистите пак са изправени пред класическите за тях въпроси - "Кой е виновен?" и "Какво да се прави?" Отговорът на първия е предизвестен - за всичко винаги е виновно ръководството. Така ще бъде и сега. Обаче помнете, преди да размахате червените томахавки, как навремето ОДС се съсече по подобен начин като унтерофицерска вдовица. И никой не рева за него, и за вас няма да плачат.
Какво да се прави? Пред БСП се очертават два пътя - единият е да се опита да остане във властта, като влезе в някаква форма на съюз с ГЕРБ. Обаче ако "целувката на Местан" прати БСП в нокдаун, то сега "прегръдката с Борисов" може да я довърши. Тази опасност е реална. Другият път е да остане в опозиция. Да си разчисти "авгиевите обори", "Позитано" да говори това, което си мислят избирателите му - че на първо място е интересът на България, а този интерес често далеч не съвпада с чуждия. Такова време дойде. Ще бъде тежко, но ако няма какво да се губи, освен достойнство, после ще се спечели. Който има какво да губи - у десно.