Когато ехото заглъхва насред пътя си

Болните от ревматоиден артрит, или рак, или диабет, имат нужда от едно и също лечение. Все едно дали живеят в Германия, Франция или България. Така поне се предполага. Но не е така. В една от най-бедните европейски държави с най-бързо застаряващо и най-болно население пациентите с повечето хронични заболявания трябва да доплащат често тлъсти суми от джоба си, ако искат да получат съвременно лечение. В това няма нищо странно или неочаквано, защото паричките в обществената здравна каса не стигат. Не стигат за нищо, защото голяма част от хората, които трябва да внасят в нея осигуровките си, в това число и държавата, не го правят. Затова и всеки се спасява както може. Болници и лекари често отчитат дейност, която не са извършили, пишат, че в отделение с 5 легла лежат едновременно 7 болни, но се оказва, че не лежи ни един. Какво да се прави - и болниците трябва някак си да оцеляват. А и щом са търговски дружества, логично е да играят по търговски правила. От друга страна, защо да не се използват максимално вратичките, през които законите дават възможност да се промъкнат малките хитринки.  
Отделен е въпросът, че в последната половин година вече няколко пъти от централата на НЗОК бе показан пътят за промяна: пренаписване на прословутите клинични пътеки, които не са променяни над 10 години, промени в медицинските стандарти. Ама кой да чуе? Очевидно ехото от ул. "Кричим" 1 трудно достига до пл. "Св. Неделя" 5.