Роджър Уотърс събори и българската стена

Един съвсем човешки жест на Роджър Уотърс извади от равновесие някои от десните у нас. Ден преди грандиозното шоу "Стената" на националния ни стадион легендарният басист и вокал на култовата група "Пинк Флойд" посети Братската могила в местността "Калето" над село Литаково. Там звездата на световния рок се поклони пред паметта на загинал през последната война свой сънародник. През 1944 г. младият Франк Томпсън е спуснат с парашут над България, за да бъде офицер за свръзка между британската армия и нашето партизанско движение. След тежка битка с жандармерията е пленен, разпитван, осъден по набързо скалъпен процес и разстрелян. Тялото му, заедно с труповете на убити партизани и ятаци, е хвърлено в общ гроб. А след победата съседното село получава неговото име, което, макар и покрито с демократичен прах, носи и до днес.
Роджър Уотърс поиска да бъда сам при поднасянето на цветята, обяснявайки, че това е лично изживяване. В едно нормално общество всичко щеше да приключи дотук. Но не и в нашето. "Томпсън е британски комунист - пояснява един от многобройните коментари в интернет, - свързочник на въоръжената агентура на Сталин в България - шумкарите. На Уотърс толкова му е акълът -  да се благодари, че британските другари на неговия идол Томпсън не са установили "народната власт" на Острова."
  Тази болезнена реакция е разбираема, макар и не оправдана. Четвърт век у нас мощно се налага митът, че в България не е имало фашизъм, поради което партизаните са били не антифашисти, а терористи. Това пренаписване на историята изгради новата стена в страната ни, разделила ни на добри и лоши, на прогресивни и ретроградни, на виновни и невинни, на мислещи и "чугуни", на патриоти и безродници. И вместо да сложи още една тухла, легендата на рока даде сигнал за разрушаването и на тази стена. А колко по-идейно щеше да бъде според мнозина от десните да поднесе цветя не върху гроба на майор Томпсън, а пред мемориала на репресираните от комунистическия режим край НДК. Където наред с имената на невинни жертви са увековечени и истински главорези.
Жестът на Роджър Уотърс определено не беше политически, твърдят онези, които заради него посетиха Литаково. Когато обаче една политическа линия се налага ако не чрез откровени лъжи, то с превратно или поне с едностранчиво тълкуване на събитията, идва момент, в който дори най-съкровени човешки постъпки, особено ако са на известни личности, са в състояние да оголят нейната същност. Става ясно, че в България не просто е имало фашизъм, но и родината ни е била въвлечена в световния конфликт на страната на нацистка Германия. И че управниците ни дори са обявили война на Великобритания и САЩ. В отговор на което англо-американските въздушни сили бомбардират жестоко София и други градове, причиняват жертви и нанасят огромни материални щети. Става ясно, че партизанското движение у нас е част от световната антифашистка съпротива. Че то е подкрепяно не само от Съветския съюз, но и от САЩ и Великобритания. Че отрядите се оборудват не само със съветско, но и с американско и английско оръжие, боеприпаси и облекло. Че в партизанското движение има официални представители на американската и британската армия, един от които е Франк Томпсън. И че след 9 септември 1944 г. у нас пристигат в рамките на Съюзническата контролна комисия американска и британска военна мисия. И първият въпрос при идването на англичаните е дали са наказани достатъчно сурово убийците на майор Томпсън. Става ясно, че тъкмо благодарение на антифашистката съпротива страната ни избягна трета национална катастрофа и успя да запази териториалната си цялост. И че вместо да бъдат представяни за терористи, партизаните заслужават уважението на всички, не само на ляво настроените.
Без да си е поставял за цел, поклонът на Роджър Уотърс пред братската могила на разстреляните комунисти улучва право в сърцето онези, които вместо с идеи, се стремят с примитивен и затова гол антикомунизъм да печелят политически терен и да налагат дневен ред на обществото. Защото им показва, че тяхната лексика е допотопна и безперспективна. Неговият жест е своеобразна реабилитация на така охулвания отдясно период на антифашистката съпротива. Той напомня, че колкото и някои да поставят знак за равенство между фашизма и комунизма, собствената му страна, както и САЩ, взаимодействаше във войната не с фашистка Германия и Италия, а с комунистическия СССР. Това са исторически факти и те трябва да бъдат приети, каквито са, а не каквито ни се иска.
Роджър Уотърс даде знак за събаряне и на българската стена. Стори го не с оръжие, а с цвете. И не защото "му е толкова акълът", а тъй като е наясно, че след стената между двата свята трябва да паднат и вътрешните стени. Колкото и това да не се харесва на някои от феновете му. На онези, които се стремят да запазят непокътната стената, разделяща съвременното ни общество. Които, чувствайки слабостта на аргументите си, се въодушевяват от силата на барикадите.

 Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info