Романтика и реалност

Георги Коновски

Есенна утрин. Слънцето все още гледа топло - като електорат на другия ден след изборите. Над града се носят ята емигриращи птици, надяващи се поне няколко месеца да изкарат на топло в белите държави на черните хора. По улиците е спокойно - отдавна свърши онова трудно време, когато заран рано тълпи от хора се устремяваха към индустриалния квартал. То и него го няма - само цигани като трудолюбиви мравки доизгризват скелетите на отдавна вече о Бозе почившите фабрики и заводи. Сега време бол, хората могат да поспят, да поскитат, да се попекат на последната безплатна топлина за тая година. Само три пъти на ден се появява проблем, но нали наскоро разказваха, че можело да се живее и единствено от фотосинтеза - значи и тоя проблем ще се реши. Такава е тя, днешната реалност, а Пешо П. Пешев, експерт по нещо си в една служба, не иска да е така! Пешо П. Пешев мечтае! Иска му се хората да са по-романтични, по-усмихнати, по-други!

Примерно иска му се днешният ден да протече красиво и общественополезно!

Ще пристигне той в службата си, ще запретне ръкави. Един, втори, трети хорски проблем ще реши... Някой ще поиска да му се отблагодари! Неее! С широк жест Пешо ще отклонява всякакви предложения. Пък недай си, Боже, някой да предложи подкуп... Никакви рушвети, никакви намеци дори. Заплата си има, каквото трябва - ще свърши. За едното "Благодаря!" и светналите радостни очи на гражданите ще се труди.

Шефът го вика от време на време, проследява кое как върви, добра дума му казва - и той е доволен, че нали затова са там, на хората да помагат. И никакви празни приказки, никакви дълги кафепиения, никакви вътрешни празненства, никакво скитане по сайтовете за оголели от беднотия мацки /условно наречени момичета/.

И тъй - до вечерта. Е, ако остане несвършено нещо - веднага заляга над него. Не може да търпи той оставено от днес за утре, не понася отлагания, кръшкания, лъжи.

А после - уморен, но щастлив, задето и този ден е дал всичко възможно на гражданите, службата, страната си, Пешо П. Пешев се завръща у дома. Никакви хойкания по домовете на самотни колежки, никакви измислени за пред жена му "спешни съвещания", никакви измами. Прибира се той в дома си - да помогне на любимото същество в къщната работа, да поговори с децата, да полее кварталната градинка - чисто и светло да е в района и града...

Ей така си мечтае всяка сутрин Пешо П. Пешев.

И всяка вечер късно се прибира разочарован. Реалността пак е надделяла над романтиката.

Но остава надеждата от утре да е друг...Или от понеделник...Или от началото на следващия месец...