Българизми

Българизми, герберизми, абсурдизми, идиотизми - все синоними, очертаващи границите на някои родни действителности, за чието съществуване не могат да се намерят разумни обяснения. Като например онази невъзможна реалност в Ловеч, в която улица се прави, за да мине министър, а след височайшите разкрачи, новоположеният асфалт се раздига за повторно ползване. Сега сигурно се пази в някой склад в очакване на друга знатна личност, която ще има нужда в бъдеще да мине тежко, тежко по уж нова настилка, без да знае, че е втора, трета или N-та употреба.
Белег за мизерия, признак на икономичност, предвещание за още по-оскъдни времена ли са тези действия на местната администрация? Или просто симптом за страдаща психика, объркан душевен мир, начин за поредна гавра с нещастници, които имат претенции за истинска улица. Какво да кажем - българизъм. Като онзи другия, при който направили център за хора с увреждания в труднодостъпни помещения. На третия етаж. С вита стълба. Без асансьор. И пловдивската администрация не само сътворила тази нелепица, ами намерила време да се похвали с нея.
И в двата случая подигравката е с най-слабите, с най-безсилните, с онези, които нямат много възможности да защитят правото си на достойнство и удобство. Оскърблението към безвластния е превърнато във важен инструмент за доказване на самочувствието на герберското управление. И колкото по-непристъпна е обществената услуга, която се предлага, толкова повече избуява то.