ПАРДОН
СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Георги Коновски
/ брой: 241
Знаете – в различните ситуации човек е различен. Някъде е веселяк и шегаджия, другаде мрачен темерут, на трето място стегнато морален, на четвърто – самата разпуснатост...
И добре, че рядко, много рядко се срещат по две човешки същности наведнъж. Най-вече в пияно състояние – смях, плач, замисленост, оптимистичен поглед в тавана, песимистичен в пода...
Та ето ги – веднъж двете същности на Пешо се срещнаха. И, разбира се, не се познаха отведнъж. Че кога са били запознавани? Гледаха се, гледаха се...
- Леле, ти ли си... – извика изведнъж трезвият и внимателно се вгледа в разплутите черти, далечни от тези, които познаваше. Но много, много близки до вижданите неведнъж в огледалото в неделя сутрин...
Онзи се втренчи, изхълца, завъртя пръст около слепоочието – Абе, ти...
А после изведнъж се сепна. Малей, ама...
- Аз съм ти, когато си пиян... – прошепна той...
Другият уплашен кимна.
- Да...
- Махай се, махай се... – взе да го бута пияният – Махай се! Не ти ща приказките, не ти ща поученията... Махай се, бе... Не ми разваляй живота...
Онзи с лекота го отблъсна.
- Това си ти, значи... Ах, колко въпроси имам към теб... Къде ми е заплатата?
Оня се изсмя:
- Тук... там... при тая... при оная... Остави това, ами кажи къде скри парите за себе си? Къде? Сега ми трябват – не за някакъв си подарък за жената...
- Няма да разбереш! – твърдо каза трезвият – Никога! Всички пари ще крия...
- Ама аз ще идвам още почти трезвен... Е, не чак толкова, де... И ще ги взема...
- Ще ги скрия по-добре...
- Абе, човеко, където и да ги скриеш – пак ще ги намеря... По-добре дай сега, че да сме щастливи...
- Не! Повече няма да стигам до теб! Никога! Ей го – отивам на банкет. Щом сервират десерта – веднага се прибирам...
- Какво е това десерт?
Трезвият въздъхна. А оня продължи.
- И си толкова безсърдечен... Всяка заран разрушаваш това, дето съм посторил... Вчера с Мими, например...
- Не харесвам Мими! Жена си обичам...
- Пък аз я харесвам... И Ванчето... И Пенито...
В стаята се втурна малкият син. Засия, подмина трезвия и се метна на врата на пияния:
- Татенцееее... Дай ми още парички за сладолед... Мило татенце...
Пияният зарови в джоба...
Трезвият въздъхна и извади портфейла... Човек трябва да се променя...