Няма ли край?

Няма ли край черната сага с жертвите на пешеходни пътеки? Явно няма. Джигити - всеки ден. Оправдания - също. И отговорни лица, които ръсят умни мисли как били нужни кръгови движения, мантинели, бои за маркировка, "заспали полицаи", мобилни камери. Как, видите ли, пешеходците едва ли не трябвало да се оглеждат и ослушват нонстоп като зайци, да махат с ръце, да викат и да скачат, за да ги забележат.
А виновни все няма. Или се отървават - с вратичка в закона или с добър адвокат с висок хонорар. И всеки път се питаме - така ли е по света? И си отговаряме - не, не е така! По света законите са строги, тези, които ги прилагат - безкомпромисни. Стъпи ли човек на пътеката, колите заковават - иначе жестока глоба. "Свои" хора и спасение за виновните няма. И си спомняме как в българския парламент при всеки дебат върху закона за движение по пътищата "разбирачите" ни увещават, че драконовските мерки за виновните са... популизъм. А популизъм ли е, че сме на първо място в ЕС по брой на жертви на пътя за 2016 г.? Популизъм ли е, че за три дни пострадалите на пешеходни пътеки са повече от пръстите на двете ни ръце?
Държавната власт предлага решения. В повечето случаи - след дъжд качулка. Просто чакаме някой друг да намери отговор, да свърши работа, да поеме отговорност. Защо? Нима всеки по веригата не знае какви са рисковете и задълженията му? Знае. Но така е по-лесно. Сигурно има нужда от мантинели, бои, нови пътища, светофари и камери, камери, камери... И катаджии, катаджии, катаджии - където и докогато е необходимо. Глоби и контрол. Без прошка, без давност, без изключение. Ще помогне, вярвайте.
Трудно ще се справим с манталитета, нали? Ако всички спазват законите на пътя, нарушенията и жертвите ще са по-малко. Заради този наш прословут манталитет обаче е необходим драконовски закон. Безпощадните мерки ще свършат работа, защото горчивите поуки не обръщат човешкото безхаберие.