Обща дискриминация

Поредният казус с правилата за прием в първи клас в училищата влезе в полезрението на заинтересована институция. Вчера Комисията за защита от дискриминация се зае да нищи кои първокласници са лишени от права и на кои са дадени повече, за да бъдат приети в едно или друго предпочитано училище. Експерти ще се чудят в коя институция да търсят вината за неравноправието и ще мъдрят имат ли право деца на държавни или общински чиновници и на учители да имат предимство пред останалите простосмъртни. И най-вероятно комисията ще установи дискриминацията и ще направи препоръки за защита на пренебрегнатите.
В този спор обаче няма победители. Защото всички са дискриминирани. Наличието на какъвто и да е подбор за вход в задължителното образование е предпоставка за дискриминация. Независимо дали става въпрос са уседналост, местоживеене, месторабота или изпит. Това е осъзнато от всички замесени институции в държавата. Знаят го и в прокуратурите, които активно обследват ситуацията; и чиновниците в МОН, които пишат закони и наредби; и общините, от които се изисква да поемат подзаконовите нормативни актове; и директорите, които утвърждават свои, допълнителни критерии; и родителите, които подават жалби или използват връзки. Проблемът не е във формалните правила за прием, а в качеството на образованието. Докато ножицата в нивото на обучение, на преподаване в различните училища  продължава да се отваря, ще има и недоволни. Затова с решения на съдилища и комисии дискриминираните няма да намалеят. Все така ще има родители, които ще искат децата им да учат в по-добри училища и ще търсят всякакви начини за осъществяване на целите си. Все така ще има ведомства, които ще бягат от отговорността си да разрешат кардинално въпроса и ще продължат да се шушкат в измислянето на разни критерии, правила и системи за прием. А жертви на изгубената през последните две десетилетия несправедливост ще са децата.