Празникът на революцията

100 години от Великата октомврийска социалистическа революция. Днес тази дата предизвиква доста различни мнения - както по света, така и в Русия.
Едно обаче е безспорно - тя промени историята. Обърна наопаки обществения ред. За първи път хората дръзнаха да отхвърлят наложеното, откак свят светува, правило: да имаш господар. Противопоставиха се на несправедливото разделение на света - една малка прослойка много богати, която експлоатира труда на едно голямо множество от бедни, унижени и обезправени хора. За първи път народът взе властта в свои ръце.
А това е революция. Революция в общественото устройство, революция в мисленето. Няма събитие в човешката история, което да е имало по-голям отзвук по света. Защото даде надежда на милиони хора, че животът може да бъде по-справедлив. 
Твърде елементарно е да гледаме и оценяваме събития, случили се преди 100 години, с очилата и мерилото на настоящето. Затова всички нападки срещу Октомврийската революция са безпочвени. Важна е справедливата идея, в името на която тя избухна.
Допуснатите след това грешки отблъснаха хората от идеята. Но не само те са причината. Класата на богатите изпусна духа от бутилката и се наложи доста дълго и упорито да я затваря отново, като не пестеше средства за това. Как тези, които държат в ръцете си огромната част от световните богатства, биха допуснали те да им се изплъзнат от ръцете? За съжаление най-разрушителна се оказа човешката алчност. Човешкото съзнание все още не е достигнало онова ниво, при което да преодолее ненаситното и егоистично желание да трупа повече и повече богатства. 
Факт е обаче, че капитализмът бе принуден да се промени, защото си научи октомврийския урок. А той е, че ако не проявиш елементарно социално мислене, ако не се лишиш от малко богатства и не ги дадеш на народа, така че той поне да свързва двата края, в един момент може и да ти ги вземе насила. Така бе обгрижвана и средната класа, която да бъде буферът между бедни и богати, който да предотврати подобни събития в бъдеще.
Днес временно капитализмът победи. И е готов да очерня, да смазва всичко, което пречи на хищническата му природа. И най-вече революцията.
Защото се страхува от нея. 
Обаче тя винаги ще си остане не просто дата, а празник. Празник на обикновените хора, дръзнали да поискат един по-справедлив свят. Празник на вярата, че това може да се случи. Празник на надеждата...