Европа предприема ход за обновяване на образователните системи

Момчил Неков,
член на ЕП

Миналата седмица Европейският парламент прие с огромно мнозинство резолюция по "Нова европейска програма за умения", по която работих като докладчик. Програмата има за цел да намали несъответствието между уменията, които хората придобиват чрез образованието, и тези, необходими в реална работна среда. Тя е предназначена да подобри качеството и приложимостта им, за да отговори на нуждата от бързо променящ се пазар на труда и да повиши разбирането за уменията и квалификациите на европейския пазар на труда.
Стремежът на Европейската комисия е да насочи вниманието върху необходимостта от обновяване на европейските системи за образование и обучение в унисон с бързо променящия се икономически и социален контекст. Постигнато е много в тази посока, но въпреки това предложеният пакет от мерки се фокусира предимно върху настоящите нужди на пазара на труда, който в действителност е доста динамичен и нужните умения днес няма да бъдат нужните умения след десет или двайсет години. Ролята на учителя се променя и нейният фокус пада върху менторството, върху нуждата да направлява и подкрепя учениците по пътя на тяхната самореализация. По време на дебатите преди гласуването изразих становище, че трябва да мислим отвъд "правилните умения за заетост" и да обърнем внимание на тези аспекти от образованието, които учат младите как да мислят критично, да бъдат креативни и да са способни да взимат информирани решения. Фактологията и теорията, отдавна вече не са достатъчни, за да говорим за компетентност и експертиза в дадена сфера.

Ключови моменти, които са в сърцевината на доклада на ЕП

За да бъде Програмата за умения успешна, трябва да се засили преди всичко нейното социално измерение. Образованието спомага за социалното сближаване, борбата с неравенствата и бедността, но визията трябва да е дългосрочна. Борбата с ранното отпадане от училищната система за съжаление също е отворено предизвикателство. Като имаме предвид, че този модел на неравенства съществува още от ранните години на обучение, никак не е изненадващо, че днес в рамките на ЕС има около 70 милиона души, които не разполагат с базови умения като четене, писане и смятане. Единственият начин за преодоляването на този проблем е инвестирането в приобщаващо образование, което да отговаря на социалните предизвикателства и да осигурява равен достъп за всички. В момента едва 1 от 10 възрастни участва в организирани възможности за учене, като най-често това са хора с по-висока степен на умения и служители в големи дружества. През 2010 г. около една трета от дружествата в ЕС не са осигурили никакво обучение за своя персонал, а едва около една трета от служителите са се включили в някаква форма на обучение. От друга страна, демографските тенденции ще доведат до все по-силно намаляване на работната сила, като според прогнозите населението в трудоспособна възраст (20-64 години) ще намалее от 306 милиона на 269 милиона.
В крайна сметка, ако искаме младите и талантливи хора да не напускат Европа, търсейки по-добро бъдеще и възможности за реализация извън граница, трябва да се погрижим да им създадем подходящи условия за развитие у нас. Между 1992 и 2015 г. тpи милиона българи са напуснали родината cи, a за една страна cъc 7-милионно население това е огромна цифра. Сред тях са основно инженери, IТ специалисти, доктори, медицински сестри и учители. По последни данни 85% от българите с висше образование, които са на възраст до 38 години, напускат пределите на България, за да търсят по-добър живот и кариера навън. Смятам, че трябва да си направим съответните изводи.
На първо място, Европейската комисия обръща специално внимание на дигиталните и предприемаческите умения. Аз съм на мнение, че за да бъдат реално ефективни националните стратегии за насърчаване на дигиталните умения, трябва да се обърне специално внимание на ролята на учителя във всички нива на образованието. Адекватната инфраструктура е само едната страна на монетата, но за да има стойност тя, трябва да обърнем и другата - която всъщност са преподавателите. Активната вълна на дигитализация на живота посрещна неподготвени педагогическите кадри, върху които падна най-тежката отговорност - от една страна, да останат авторитетни, от друга - да влязат компетентно в света на новите технологии. Ако искаме да говорим за успешни стъпки в тази посока, трябва да обърнем сериозно внимание на подготовката на учителите и да им осигурим възможности за допълнителна квалификация.

Има шанс да възродим професионалното образование

Друга гледна точка е увеличаването на привлекателността на професионалното образование и обучение. На този етап в редица държави членки, сред които и България, то е често широко възприемано като опция за слабо представящи се студенти, които не са успели да завоюват място в елитна езикова гимназия. Същевременно 40% от работодателите не могат да намерят хора с необходимите им умения. А 77% от изпълнителните директори са загрижени, че недостигът на ключови умения при служителите може да навреди на растежа им. Смятам, че именно практическото обучение и дуалното образование имат потенциала да се справят с проблема на недостиг на умения. За да го направим по-привлекателно обаче, е нужно ранно кариерно ориентиране, както и целенасочена работа с родителите, които рядко насочват децата си към този тип обучение.
От 2015 г. в България функционират няколко проекта за дуално обучение. По тях днес работят над 15 училища в 11 български града и 70 компании. До 2019 г. проектите ще обхванат над 1200 ученици. Основна наша цел трябва да е работата в подкрепа на училищата и бизнеса чрез мащабна информационна кампания, която да помогне на дуалната форма на обучение да започне да се самовъзпроизвежда и без подкрепа от външни проекти, защото професионалното образование не е това, което помним от близкото минало. Модернизацията на производствата създава една много по-взискателна среда, обучението за която трябва да върви в крак с нововъведенията. И именно дуалното образование е отговорът, който може да помогне за осъществяване на връзката между бизнес и училище, от която до голяма степен зависи и развитието на икономиката ни.
От всичко това съвсем естествено следва, че ако очакваме някаква положителна промяна в социален и икономически план, трябва най-напред да променим манталитета си. Днес работодателите не търсят толкова дипломи за висше образование. Те имат нужда от хора, притежаващи широк набор от междуличностни и индивидуални умения като работа в екип, самоувереност, лидерски качества и предприемачески дух. Истината е, че придобиваме най-разнородни умения извън официалната образователна система. Замислете се, студентите прекарват 4-5 години от живота си, обучавайки се в някое професионално направление. Голям процент от тях търсят възможности за доброволческа работа и допълнителни курсове, които често пъти им дават практически по-приложими познания от чисто теоретичното обучение. Поради тази причина намирам за жалко това, че работодателите и образователните институции не взимат на сериозно опита, натрупан извън класната стая.
Видно е, че темите, които вълнуват Европа в сектор "Образование", са актуални и приложими и към родната действителност. Тук идва въпросът къде е правителството, което обяви, че образованието ще е основен приоритет на неговото управление? Първите няколко месеца от мандата на управляващите говорят за по-скоро обратна тенденция - неглижиране на проблемите в системата, хаотична и изпълнена с недомислици работа, от която основен потърпевш са децата на България. Времето, в което живеем обаче, не ни позволява да платим толкова висока цена. Имаме нужда от бързи и адекватни мерки, ако не искаме след 10 години нашите деца да са по-слабо конкурентоспособни от техните връстници в другите европейски страни.

Между 1992 и 2015 г. 3 млн. българи са напуснали родината cи. Сред тях са основно инженери, IТ специалисти, доктори, медицински сестри и учители


Специално внимание Еврокомисията обръща на дигиталните умения


Именно практическото обучение и дуалното образование имат потенциала да се справят с проблема на недостиг на умения