Репертоар

Георги Коновски

В кабинета вече втори час тече напрегнато заседание. Обсъжда се репертоарът за новия сезон. Отвсякъде валят предложения, някои се приемат, други оживено се обмислят, трети се отхвърлят с едно махване на ръка. Под тавана се носят имена, които хвърлят в екстаз меломаните. Мусоргски... Моцарт... Брамс... Бах... Шопен... Шуберт... Дворжак... Парашкев Хаджиев...
Само Пешо Административния седи, мълчи, демонстративно дими под забранителната табела и се подхилва на ентусиазма на голобрадото младо диригентче. Накрая диригентчето не издържа:
- Моля ви, господине - мучи то. - Стига с тия жестове! Какво не ви харесва в Равел например?
Пешо допушва цигарата, гаси фаса в мраморния пепелник и пита:
- И на какви инструменти ще го изпълнявате, моля? Щото циганетата отмъкнаха струните на китарите, цигулките, виолите. За цветни метали... А, Шопен предложихте. Обаче и пианата са безгласни вече, нали и те струни имат...
Директорът се опулва:
- Ами сега? Духов оркестър ли ще правим?
- Духовите инструменти кой знае кога и къде са претопени - казва Пешо, – тях първи откраднаха. Пък и в коя зала ще свирим? Голямата нали дадохме за бинго, малката - за кафе-концерти...
Диригентчето скача:
- Как така? Толкова музиканти, а няма къде да свирят, народа до изкуството да издигат!
Пешо допушва втората цигара и още по-нехайно казва:
- Кой ще свири? Мишков и Пенев станаха бодигардове в бингото, Колева, Петкова, Русева, нали са по- младички, разнасят картончета, Донкова и Красова сервират, Пешев и Мянкова са на бара, а Дрянков, Стоичков, Вангелова - в кафенето...
- Господи!- простенва директорът – Никой ли вече не се занимава с музика?
- А, защо?- вика Пешо - Ей ги - Христова и Марков свирят отсреща в механата. Тя даже фолк пропя. Манов е с кемане и маймунка до фонтана. Че май и най-печели. Харалампиев...
- Стига!- вика директорът.- О, спи ли бог, о, бог не види ли?
А от кафе-концертната зала се носи на вълни упойваща наркотична чалга.