Да посегнеш на доктор

Българинът от стари времена се прекланя пред доктора и учителя. Е, през последните години не е точно така. Или поне не и след 3 декември 2010 г., когато тогавашният министър на вътрешните работи внуши на обществото, че хората в бели престилки са престъпници.
След това шамарите, обикновено над спешни медици, се превърнаха във всекидневие. Тогава управляващите се затюхкаха: "Ама що тъй?", но близо 3 години викаха "Дайте да дадем", а за законопроекта за инкриминиране на насилието над медици по време на работа така и не оставаше време. А шамарите и ритниците по доктори и сестри продължаваха. В края на май 2013 г. най-сетне бе приета поправка в Наказателния кодекс. При това - с пълно депутатско единодушие. Ала шамарите и ритниците продължават и от тях май вече се впечатляват само журналистите. Защото осъдени комай няма. Защо ли? Просто това някак си не е в дневния ред на изпълнителите на закона. Нищо странно или необичайно за България от последните 7-8 години - законът е перфектно разписан, като за изложба, но с изпълнението му "става нещо, което не е както трябва". Сиреч, поредното нашенско безнаказно законопренебрежение.
Като заговорихме за побоищата над медици, със сигурност някой може да апострофира, че нещата имат и обратната страна. Защо повече от години се точи делото срещу акушерката, пребила 4-дневно новородено? Или защо българското законодателство още не разполага с дефиниция за медицинска грешка? Защо за насинена от инжекция ръка в България е упрекван пациентът, че "няма вени", а в Германия това се брои за "медицинска грешка"?
И така, чакаме "високообразованият" татко, смазал от бой лекарката, да получи наказанието си по закон, или да възпита по свой образ и подобие новороденото. България си има традиции в патологичната агресия на простащината над образоваността.