ПАРДОН
Старост – нерадост
Лозан Такев
/ брой: 116
И на младини ми се е случвало да забравям, да се объркам, да направя нещо неадекватно. Даже една моя колежка от телевизията се страхуваше да се вози с мен в леката кола, която сам управлявах понякога, защото в момента на шофирането съм съчинявал епиграми и стихчета, според нея и едновременно съм бил и на волана, и някъде другаде...Случвало се е какво ли не като потвърждение на споделеното...
Но сега разбирам, вече възрастта не прощава никому. А още повече на мен. Повярвайте.
Снощи например се прибирам в къщи и от вратата оповестявам на висок глас, че този път не съм си забравил някъде чадъра, че очилата ми са на място в джоба, че смартфончето е в ръката ми. И показвам всичко това, усмихнат до уши, а тя жена ми ме опровергава:
- Та ти сутринта излезе без чадър, очилата са ти на лаптопа, а телефонът ти още се зарежда, забравил си го сутринта със зарядното в мрежата!?
Това е, старост – нерадост.