Старост – нерадост

    И на младини ми се е случвало да забравям, да се объркам, да направя нещо неадекватно. Даже една моя колежка от телевизията се страхуваше да се вози с мен в леката кола, която сам управлявах понякога, защото в момента на шофирането съм съчинявал епиграми и стихчета, според нея и  едновременно съм бил и на волана, и някъде другаде...Случвало се е какво ли не като потвърждение на споделеното...
  Но сега разбирам, вече възрастта не прощава никому. А още повече на мен. Повярвайте.
  Снощи например се прибирам в къщи и от вратата  оповестявам на висок глас, че този път не съм си забравил някъде чадъра, че очилата  ми са на място в джоба, че смартфончето е в ръката  ми. И показвам всичко това, усмихнат до уши, а тя жена ми  ме опровергава:
    - Та ти сутринта излезе без чадър, очилата са ти на лаптопа, а телефонът  ти още се зарежда, забравил си го сутринта със зарядното в мрежата!?
    Това е, старост – нерадост.