Колегиално
Ловец на неповторими мигове
Димитър Бебенов - снайперист във фотото и картечар в киното
/ брой: 110
Тодор Керин
Доайенът на българската военна журналистика, мичманът от запаса Димитър Димитров Бебенов, като на шега върви към своята 85-годишнина. При откриването на една от поредните му авторски изложби професор д-р Румен Георгиев, негов ученик по кино и фотография, разчувствано заявява: "Той ме научи да снимам, но признавам, че не можах да се науча на неговото майсторство "да краде" фотомигове. Като военен фотограф и кинооператор мога да го определя като "снайперист" във фотото и като "картечар" в киното!".
Митко БЕБЕнов, както Маестрото се изписва на визитките си, е роден на 2 ноември 1932 г. в село Въбел, община Никопол. Израства в семейството на прочут майстор строител, оставил след себе си много изградени чудесни домове и внушителни обществени сгради. Още като юноша потомъкът се влюбва във фотографията и киното, чрез чието изкуство най-красноречиво се запаметява сътвореното от човека и визуално се документира преживяното по неговия житейски път.
Отбива военния си дълг на торпеден катер
където прожектира филми на екипажа с 16-милиметрова киномашина. След уволнението си от казармата работи като механик прожекционист в Никопол и Плевен. Заедно с Иван Терзиев, тогава млад артист в Плевенския театър, сега известен режисьор, снимат документалния филм "Пътища и параграфи". Кадрите за автомобилните катастрофи са впечатляващи и КАТ изкупува филма, за да го разпространява из всички райони на страната. На кинофестивал в Шумен лентата печели престижна награда и авторите са удостоени с почетни грамоти. Те са основателите на един от първите любителски клубове в България, който е кръстен от тях "Плевен филм" и съществува от 1957 г. досега с много творчески постижения.
По сценарий и режисура на Иван Терзиев двамата любители снимат игралния филм-новела "Големите и малките", който на Младежкия фестивал в Хелзинки печели Голямата награда. Но
истинското бойно кръщение
на Бебенов в професионалната журналистика е на 25 май 1961 г. с репортаж за посещението на Юрий Гагарин в Плевен, излъчен по националната телевизия и спечелил на автора място за щатен кореспондент-оператор. Негови снимки от Плевенски и Ловешки окръг се появяват редовно в новините на БНТ и бележат успехи в развитието му на попрището фоторепортер.
С късометражен филм за авиационната школа в Долна Митрополия Бебенов печели награда в Чехословакия, която му помага да бъде привлечен на работа в Киностудията на БНА, където работи близо 25 години. Неговите филми с 35-милиметровия "Аррифлекс" по казармени плацове, полигони и полеви учения получават високи оценки и одобрението както на командването, така и на многобройната зрителска аудитория. През 1976 г. е командирован във Франция с Гвардейския оркестър и от заснетия материал се ражда късометражният филм "Край Сена". При участието му в международни конкурси той е
отличаван неколкократно с почетни награди
Следва филм за гостуването на Военния театър в Манхайм - Германия, една след друга се появяват продукциите "Признателност", "Полет", "Птицата", "Първенците", "Прегръдка през океана". Бебенов е главен оператор на голямото учение "Щит 82" на армиите от Варшавския договор. Той е оператор и на филмите за нашите космонавти, генералите Георги Иванов и Александър Александров, с които го свързва най-топло и сърдечно приятелство.
Доказаната професионалност и финесът в общуването с хората са направили Митко Бебенов желан спътник и участник в много делегации извън страната. Посетил е повече от 20 страни, между които са Русия, Полша, Куба, Франция, Корея, Индия, Етиопия, Ангола... Навсякъде пътува неизменно с фотоапарат и видеокамера на рамо, разполага с хиляди кадри от тези посещения, плод на които са неговите
феноменални колекции на забележителности
от целия свят. През лятото преди две години направи приятно гостуване на негови приятели в Швеция, което със сигурност няма да е последното му пътешествие из кътчета на красивата ни планета. Най-хубавото от необятния архив, събиран от 1957 г., е показвано на 12 авторски изложби и е използвано за създаването на 152 документални и учебни филми. От тях 34 са удостоени с наши и чужди награди.
Освен самостоятелните фото- и кинотворби Бебенов е участвал в реализацията на значителни продукции с бележити дейци на българското изкуство. Той е бил оператор на игралния филм "Залутан по пътя" на режисьора Георги Аврамов. За 1300-та годишнина на България е снимал филма "Хан Аспарух" с Людмил Стайков и "Денят на Владетеля" за хан Крум с Владо Икономов. Сътрудничил е при създаването на три филма с бележития режисьор-документалист Христо Ковачев. Има награди от фестивали в Краков, Версай, Мадрид, Петербург, Веспрем и Лайпциг.
Димитър Бебенов е
член на Съюза на българските журналисти
от 30 години и активно участва в неговите изяви. Избиран е в ръководството на 88-о дружество на работилите и работещите във военния печат, бил е секретар на това дружество. По случай 80-годишния му юбилей получи отличието "Златно перо".
Едва ли успехите на Мичмана биха били толкова значими, ако до него я нямаше вярната спътница в живота му Йорданка Полихронова, дългогодишна драматична и куклена актриса. Имат син, оперен певец, който защитава успешно името на фамилията в далечната Полша.
Ако съществува понятие "фотопоезия", то фотограф-художникът Димитър Бебенов е безспорен и достоен представител на това изкуство. Нещо повече, той е един от създателите на школа за военна журналистика в България. Много негови ученици и асистенти са големи имена в киното и телевизията. Те го уважават и се възхищават на неговите авторски творби от последните, пенсионерските години: "Ехо от нашата младост", "Клуб ПВО", "Нашето знаме", "Докосване до подвига на полковник Дрангов", "Военни събори", "Шипка и Плевен", "Паметен юбилей", "Знак Казармен - Младост".
Той обаче се самокритикува
"Моряк съм по биография, но успях да направя само един морски филм - "Закалката". А може би защото душата ми е в плен на възвишеното, най-много филми, цели седемнадесет, съм заснел за авиацията и седем за Космоса. Останал съм единствен жив военен документалист и се надявам, че все още мога да наваксам пропуснатото."
Мичманът от запаса не се предава. Онзи ден снимаше на една столична улица... Продължава да бъде "ловецът" на неповторимите мигове и остава на безсрочна вахта!