Оставаме най-нископлатени в ЕС и през следващите години

Българите остават най-ниско платените в целия Европейски съюз (ЕС) и за съжаление не се предвижда тази тенденция да се промени, нито в краткосрочен, нито в средносрочен план. Това прогнозира вчера пред БНР доц. Виктор Йоцов, ръководител на проекта за годишния доклад за икономиката на страната, който вчера бе представен от Института за икономически изследвания при БАН.
"През последните три години отчитаме отрицателна инфлация, но ценови промени в голям мащаб не се очакват. Предвижда се обаче повишаване на акциза при някои стоки заради очакваното увеличаване на цената на енергоресурсите, особено на газа. Очаква се леко ускоряване на инфлацията - от 1 до 2% на годишна база, което е по-скоро връщане към нормалните нива, отколкото притеснително", прогнозира експертът.
Йоцов каза, че при пазара на труда има разнопосочни тенденции. "Безработицата намалява, но за съжаление заетостта не нарасна през изминалата година. Този феномен може да се обясни с миграционните потоци", обясни доцентът. "Безработицата намалява, тъй като все още хора напускат страната и отиват да търсят работа на други места. В момента нивата са от порядъка на 6-7%, което е под средното за Европа, нашият прогнозен хоризонт е до 2019 г. и очакваме стабилизиране на безработицата на нива около 6%, което е близко до естественото ниво на безработица за нашата икономика", заяви Йоцов.
Българската икономика е отворена и силно зависима от външното търсене и външното финансиране. Предвид глобалната тенденция към намаление на световната търговия,  както и на предимно европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа. В същата насока ще действат и ограниченията пред експортния потенциал на страната, се посочва в доклада.
Според експертите външното финансиране, под формата на преки чуждестранни инвестиции, ще бъде далеч от нивата постигнати в годините преди глобалната финансова криза. Основен източник на външно финансиране ще бъдат средствата по европейските програми, които се очакват плавно да нарастват през периода на прогнозата. Рисковете обаче са високи, доколкото все още не е ясно как ще се отрази "Брекзит" на общия европейски бюджет.
Както в краткосрочен, така и в средносрочен план растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен, далеч от необходимия за догонващо развитие. В по-конкретен план растежът през 2017 г. вероятно ще се забави до около 3%, като вътрешното търсене и особено частното потребление ще определят в по-голяма степен динамиката на икономическата активност.
Салдото по търговията със стоки се очаква да се влоши през следващите години както поради задържане на темповете на износ, така и поради очакваното увеличаване на вноса, обусловен от нарасналото вътрешно търсене.
От института посочиха още, че в средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства и това налага отговорни политически решения. Приоритет на правителството според експертите трябва да е избягването на прекомерно дефицитно харчене и недопускането на навлизане на икономиката в дългова спирала.
Снимка Благовеста Цветкова
 доц. Виктор Йоцов