Докога ще се продаваме за жълти стотинки?

Франц СПАСОВ

Повече от четвърт век страната ни се разделя трудно и недалновидно със своето битие от близкото минало. При това - без да се мисли за последиците и бъдещето. Срината бе икономиката, нейната материално-техническа база, включително най-напредналите и перспективни сектори на промишлеността, инфраструктурата на основни научни и приложни направления. Ликвидиран бе  модернизиращият се аграрен отрасъл. Сринати бяха здравеопазването и образованието.
Българското население застрашително намалява. В същото време расте износът на интелект, на човешки капитал. Държавата и нейните институции бяха отслабени.
България отдавна се нарежда на едни от последните места по всички критерии не само в Европейския съюз, но и в региона. Жалкото е, че спадът по редица важни показатели и в основни области е налице през част от годините на демокрацията, дори и независимо от членството ни в ЕС.
Закрити или дадени на концесия бяха доходоносни производства на добивната промишленост, машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Предсрочно бяха закрити малките реактори в АЕЦ "Козлодуй". Ограничен бе силно експортът, в т.ч. на продукция с висока стойност. Десетки хиляди хора останаха без работа, а семействата им - без препитание. Натрупаха се разруха, бедност и социално неравенство, за които не може да си затваряме очите. Богатствата на България се изнасят за жълти стотинки, а чуждите им господари печелят милиарди на наш гръб.
Имахме основа, индустриална база, научен потенциал, подземни богатства и други природни ресурси, за да вървим напред и да се развиваме в условията на новите европейски реалности, като пълноправен член на ЕС. Уви, спадът продължи. Връщахме се назад, вместо да вървим напред, въртяхме се в кръг или тъпчехме на едно място.
Управляващите, почти без изключение, не съумяваха да променят значително създадената тежка ситуация. Напротив - раболепно и послушно допуснаха големият Запад със своите "доброжелателни препоръки и съвети" да прокарва тук своите икономически и геополитически интереси. Страната ни загуби и продължава да губи милиарди. Невъзвратими са пропуснатите ползи в годините.
На фона на мрачната и твърде неоптимистична картина възникват някои нелеки въпроси. Които, за жалост, не са от вчера. Ще се възползва ли държавата и нейното ръководство най-сетне от възможностите, с които разполагаме благодарение на подземните богатства и природните ресурси? В развитите европейски страни те са държавна собственост. И носят високи приходи в хазната. А оттам - социални придобивки и доходи за хората. Цели региони у нас могат да се възродят, да бъдат открити нови работни места, да се повиши БВП, икономиката да има реален ръст и т.н., и т.н.
Примирява ли се, отказва ли се България да доразвие високотехнологичния и екологчно чист устойчив ядрено-енергиен сектор? Засега не се вижда ясна позиция на държавата и по този въпрос, както и по отношение на подземните богатства. И двата сектора, при тяхното съвременно, прагматично изграждане, предлагат голям потенциал за по-ефикасното възраждане на индустрията и ускореното икономическо развитие на страната.
Ще спрем ли най-сетне да се движим по инерция в цели отрасли, сектори и дейности? Положителният отговор на този въпрос е все по-необходим в условията на растяща конкуренция и взаимозависимост в региона на Балканите, Черноморието и на Стария континент. Сполучливото решаване на споменатите проблеми изисква обаче настойчивост и мъдрост при отстояването на националния интерес.
В този контекст днес стои въпросът ще успее ли държавата да създаде продуктивна и устойчива среда за развитие на предприемачеството с акцент върху малкия и средния бизнес. Ще съумее ли политическият елит, преди всичко управляващите, да въвлече широк обществен потенциал, който последователно и енергично да допринася за по-нататъшното икономическо и социално развитие на страната? Времето тече.


Разруха


Чужди концесионери продължават да богатеят за  сметка на бедния български народ