Ядох, не ми хареса

Проект за промени в Закона за българското гражданство разбуни духовете. Нови правила за гласуване в чужбина, повече правомощия за главния прокурор Цацаров, затроли "гражданското" общество. Най-сетне някой помисли за държавата, въздъхнаха останалите.
Онези, дето страдат за ограничените права на гласоподавателите отвън, дали си слагат на сърце факта, че реват за има-няма 45 хиляди, решили да гласуват на последните парламентарни избори? Няма и капка в океана. По-разумно звучи гласът на другите. Щото сме сърбали попарата на порочните практики, срещу които никой така и не скочи. И ни пари под лъжичката от наглия опит отпреди дни в българския парламент да се промъкне партия, финансирана от чужбина, агитирала на чужд език, заиграла се със съдбата на хиляди български граждани. И с религиозните им убеждения.
На грозната злоупотреба със скелети от миналото, с двойното гражданство, с изборния туризъм е време да се сложи край. Защо някой, който не е стъпвал в родината от 20 години, да определя дневния ни ред тук? Защо някой, който получава фесове с жълтици, да казва каква ориентация да има държавата ни? Защо чужди емисари и грантаджийски схеми да кроят законите ни?
Като в онзи виц:
- Господине, желаете ли от същото!
- Не, благодаря - ядох и не ми хареса.
- Но приятелите ви от чужбина го поръчаха за ваша сметка.
- Да си го ядат, опаковай го и им го изпрати - за тяхна сметка!
Стига за наша сметка и заради криворазбрани ценности сме залагали на карта национална идентичност, териториална цялост и суверенитет.
Горчивият хап от последните избори едва преглътнахме. Мераците на съседите тепърва ще се вихрят. От уроците по мултикултурализъм други да се възползват. Да видим сега новите законодатели. Преди това - и правителството, което да внесе проекта в парламента. Посоката е вярна. Детайлите ще се избистрят. Ще им стиска ли да изберат България пред партийните сметки, предизборните договорки и навеждането пред чуждоземните господари?