Синдромът "Наш човек"

Помните ли анекдота за италиански мафиоти, които дошли в България и установили, че тук има къде-къде по-стабилна и стройна организация от тяхната мафия - наричала се "Наш човек"?
Е, очевидно тази организация не е преставала да присъства в нашето общество под една или друга форма.
За поредната й проява се разбра вчера. За всички уволнения, назначения, преназначения, предсрочни събрания на акционерите в държавните болници, някои планирани дори за след 26 март, смени на болнични шефове и поредица необосновани кадрови кадрили обществото бе почти готово да прости на служебния здравен министър Илко Семерджиев. Заради заслугата му да се ускори отмяната на пръстовия отпечатък в системата на здравеопазването, не заради справяне с нормативния хаос, оставен от Москов.
Но всичко се сгромоляса с едно телефонно обаждане (май е време политиците ни да осъзнаят колко лоши шеги могат да им изиграят съвременните телефони). Иначе - нищо ново под нашенското слънце - всеки идва "с екипа си", със старото си приятелско обкръжение, за да прави политика и да властва в държавата, която всъщност принадлежи на 7 млн. души български граждани.
Не по-малко любопитна в случая е и бързата реакция на прокуратурата. Същата, на която трябваха около 18 месеца, за да установи престъпление в действията на предишния здравен министър Петър Москов с прословутите ваксини и да ги огласи непосредствено преди края на мандата му. Очевидно - маниер на работа.
Интересно е и защо не последва през целия вчерашен ден никаква реакция на президента, посочил Илко Семерджиев за министър. Репликата "аз мога да ви уволня, а мога и други неща да ви направя" комай не се има много с убеждението на Румен Радев от предизборната му кампания, че в политиката трябва да властва моралът... Защо ли мълчи и премиерът Герджиков...
Иначе "обяснението" на служебния министър е в неовладяването на паралелния износ на лекарства. Ала само непознаващите същността и истинските проблеми на изкупваческата търговия с лекарства могат да повярват, че спирането й зависи от директора на ИАЛ, който и да е той. Ограничаването на паралелния износ на лекарства не зависи ни от директор, ни от зам.-директора на една изпълнителна агенция, нито пък от съвместни проверки на НАП, НЗОК, митниците (а пропо - съобщението на МЗ за намалелите сигнали за паралелен износ на лекарства подчертава, че въпросните проверки са с водещ ИАЛ). Борбата с паралелния износ на лекарства може да се случи само с промени в законодателството! Промени, които досега се опитаха да направят две политически сили, но очевидно щяха да засегнат твърде много бизнес интереси и на бърза ръка бяха отменени като противоконституционни преди 3 години.
Всичко останало са алабалистики, които едва ли ще ограничат паралелния износ на лекарства. Но може да поставят на "правилния" стол "правилния ваш човек".