Стихотворението
Духовна Вселена
/ брой: 49
Лъчезар ЕЛЕНКОВ
Безкрайна, горда, светла и велика, -
със прозрения докрай заселена,
обичам твоята епичност,
моя тържествуваща вселена.
Във битките си кървави за слънце
изгревите свои защити.
Притихналата вяра, пълна
с болка, в хората отключи ти.
Скрижали паметни остави -
мъдрост трайна за епохите.
Сама оплака тежките си рани
на крушенията в грохота.
Угасва днес духовната вселена.
Ти от мрака чер спаси я! -
тревожният човек към тебе гледа,
звездочела и божествена Русия.
6 март 2017 г.