"Комфорт"
/ брой: 49
След толкоз писания и доклади от Брюксел човек ще помисли, че съдебната реформа у нас а-ха е приключила. Нито гражданските и наказателните дела се решават по-бързо, нито проблемите с кадрите и корупцията са излезли от фазата на гниене. За законите дума няма да отваряме. Трайно и упорито обаче една тема се настани и в работата на Висшия съдебен съвет, и във всекидневието на магистратите - мизерните условия, в които работят доста от тях.
На мнозина им е трудно да си представят, че близо 80 души могат да се гърчат в две стаи от по двайсетина квадрата, а няколко съдии да пишат едновременно решения на един компютър. Трагично е да се правораздава на барове, каквито примери не липсват от последните години, а папки с дела да се съхраняват в бивши тоалетни на апартаменти. Сега карловските магистрати ще четат присъди във физкултурен салон, а деловодството и кабинетите им ще бъдат в частен имот. Със сигурност и в други, забравени от държавата, населени места могат да се похвалят с подобен "комфорт".
Каква съдебна реформа? Какъв справедлив процес и бързо правораздаване? Ако разровим и без това предизвикващите непрестанни обществени реакции бюджети на съдебната власт в годините, ще видим, че милиони са залагани за нови сгради и ремонт на съществуващите. Колко от планираното е реализирано? На колко от близо 150-те искания от съдилища и прокуратури за ремонти и строежи само през 2015 г. е отговорено? Как са преценявани и подбирани сградите, които са ремонтирани и ленторязани показно? И как в последната година никой не взе мерки, щото магистратите в Карлово да не правораздават под баскетболни кошове?
Учудва ли ни това, което става със съдебните сгради? Че то става с цяла България. Руши се всичко, което е построено и създадено, защото няма държава. А управниците - кой повече, кой по-малко - мислят единствено за своя комфорт.