В рамковия договор за 2017 г. няма текст за пръстовия отпечатък
Лекарският преглед трябва да е най-малко 10 минути, бюджетите на болниците стават по-гъвкави
/ брой: 40
В НРД 2017 отсъстват текстове за пръстовия автентификатор за извънболничната помощ. Парите за болнична помощ за т.г. ще са 1,613 млрд. лв. и са непроменени от 2016 г. Това става ясно от проекта за Национален рамков договор (НРД) за 2017 г., който бе приет на Националния събор на БЛС с 219 гласа "за". Против подписването на НРД между лекарския съюз и НЗОК гласуваха 34 делегати на събора, а 9 се въздържаха.
С 13 млн. лв. повече от м.г. са парите за личните лекари и стават 200 млн. лв. При джипитата са повишени цените на прегледите по програмата за детско здравеопазване, като за преглед на дете от 0 до 1 г. касата ще плаща на лекарите 10,50 лв., а от 1 до 7 г. - 9,50 лв.
За специализираната извънболнична помощ са предвидени 219 млн. лв. и са с 8 млн. лв. повече от 2016 г. Касата ще плаща на лекарите специалисти 20 лв. за първичен преглед, профилактичният от 9 лв. става 12 лв., медицинската експертиза от 5 лв. става 7 лв. С НРД се увеличават обемите и на цените за 5 вида изследвания.
Сега прехвърлянето на средства при освобождаването на резерва ще става само след становище на БЛС, обясни председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев. Той уточни, че с НРД бюджетите на болниците ще станат по-гъвкави и ще се определят на тримесечие. Договорихме след 1 април да бъдат изплатени 19 млн. лв. надлимитна дейност от м.г., каза д-р Грозев.
Минималната продължителност на профилактичен и на диспансерен преглед е 10 мин., а първичен преглед на дете по повод на остро състояние - поне 15 мин., предвижда проектът за НРД.
"При недостигнати прицелни стойности за диспансерно болните глоби за общопрактикуващите лекари, по смисъла на НРД 2017, няма да има. Единственото условие за това е лекарят да е предприел медицински дейности за постигане на по-добри стойности, като е предписал спазване на хигиенно-диетичен режим, корекция в терапията или предписване на консултация със специалист по съответната на заболяването специалност", увери д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС. Тя поясни, че съсловната организация никога не е подкрепяла критериите за качество, предложени от НЗОК за прицелните стойности при хронично болните пациенти, тъй като смятат, че тези критерии не са медицински оправдани.