Погромът в животновъдството е огромен, има ли хъс за съживяване?

Проф. Михо Семков

    В периода преди предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. в големите словесни битки за спечелване доверието на хората от всички партии ще се сипят водопади от обещания за решаване както на общи сложни фундаментални проблеми за страната, така и в частност за отделния човек. Коалицията "БСП за България" предостави своя управленски проект в областта на земеделието.
Известно е, че задачата на селскостопанското производство е да осигурява задоволяване на всекидневните потребности на хората от висококачествени здравословни храни и като част от националната икономика - да допринася за развитието на другите отрасли от материалната и духовната сфера на обществото. С пълно основание първият основен приоритет в този управленски проект е свързан с правилно решаване на поземлените отношения - собственик - ползвател. Предвижда се създаване на законова база за собствеността и ползването на земеделските земи. Целта е да се намери "разковничето" за ефективно използване на цялата площ на земята-кърмилница на майка България.
    Бих искал да се спра на някои проблеми от този управленски проект за развитие на животновъдството. Действително това е проект, а не конкретна програма, с конкретни числа и срокове, но и от него става ясно колко много време, усилия, средства и обществена енергия са необходими за възраждане и създаване на съвременно високопродуктивно и ефективно животновъдство. Това налага

този отрасъл да бъде приоритет номер 1

в агросектора през следващите десетилетия по следните обективни обстоятелства:
    - Животновъдството е основният отрасъл, произвеждащ биологично най-пълноценни храни за задоволяване на всекидневните потребности на човешкият организъм от раждането до неговата кончина. Тези храни поддържат добро здравословно състояние и укрепват физическите и интелектуални способности на човека. Видни световни учени считат, че в историческото развитие на човечеството "Преходът към производство на животински храни, отглеждането и развъждането на домашните животни е най-великата икономическа революция, след като човекът е овладял изкуството да си добива огъня".
    - Географската ширина и релефът на страната - обширни равнини, многобройни реки и долини, обширни планински и полупланински пасища и ливади, са използвани от древни времена по нашите земи да се отглеждат безброй стада от всички видове добитък. Когато това се съчетае с целенасочена държавна политика за развитие на този отрасъл, както това беше през втората половина на ХХ век, се постига небивал разцвет. Примери - през 1990 г., краят на творческия период и началото на прехода, общото производство на мляко в страната достига 2385 хил. тона, на месо - 1272 хил. тона, на яйца 2460 038 хил. броя. Съответно консумацията средно на човек през тази година достигна: на мляко - 194 литра, на месо - 77,8 кг, на яйца - 264 броя.
    - Изключително тежкото кризисно състояние, в което се намира нашето животновъдство след неговия погром след 1990 г. и престъпното безхаберие на всички управляващи по времето на прехода. В резултат на целенасоченото унищожаване на едрите животновъдни ферми и "баташкото" клане на високопродуктивни племенни животни броят на продуктивните животни силно намаля. Примерно, докато през 1990 г. (началото на прехода) броят на кравите е 617 000, то през 2015 г. (25 години след началото на прехода) пада на 325 571 броя, т.е. 264 429 са унищожени. Овцете майки през 1990 г. са били 5 007 000 бр., като този брой пада на 1 116 997, или в периода на прехода изчезват 4 880 003 броя овце майки. Броят на свинете майки съответно намалява от 381 000 на 46 902 бр., или "изчезнали" 334 098 свине майки. В резултат от тази пагубна политика силно намалява производството и консумацията на родно производство на мляко и месо и техните производни. Млякото от 2 385 хил. тона (1990 г.) пада на 1 118,7 хил. тона през 2015 г., а на месото съответно от 1 272 хил. тона на 62,0 хил. тона.

    За периода 1986-1989 г. в България са се произвеждали годишно средно на човек от населението по 275 кг мляко и 89 кг месо, а за периода 2008-2011 г. това производство пада съответно на 165 кг и 30 кг. Затова през 2014 г. общото производство на месо в страната е 98 232 тона и за да се задоволят потребностите, са внесени от чужбина 154 112 тона. Внасяме от чужбина над 36% от млякото и млечните продукти.    
Бързо расте вносът на млечни суровини
и заместители като сухо мляко и палмова мазнина. Сега консумираме два пъти повече сирене от сухо мляко и палмова мазнина, отколкото сирене от краве мляко. Така че в резултат на недалновидната и престъпна политика в областта на животновъдството хората в България вместо да консумират качествени и здравословни животински храни произведени у нас, ядат вредни и некачествени такива, внесени от чужбина.
    - Една от фундаменталните, непростими грешки на управляващите през прехода е, че допуснаха да изчезнат огромен брой малки и средни по мащаб животновъдни стопанства. Така, докато през 2001 г. в страната броят на стопанствата, отглеждащи крави, е 221 142, а тези, отглеждащи овце е 486 627 през 2015 г. По данни на Агростатистика към МЗХ техният брой съответно пада на 39 500, а на овцевъдните стопанства на 37 700 броя. Само за една година - 2015 година спрямо 2014 г. - броят на стопанствата, отглеждащи основната категория разплодни животни пада, както следва: за крави с 18,2%, за биволици - 20,2%, свине майки - 39,1%, овце майки - 19,6%, и кози майки 22,4%. Това са стряскащи и поразяващи съзнанието факти, които показват, че трудно вече в България ще се намерят хора, които да създават нови животновъдни стопанства и да отглеждат животни.
    - В управленския проект се предвижда да се стимулира създаването на изкуствени пасища. С това трябва да се започне - основно за развитие на преживното животновъдство в краткосрочен план, но в дългосрочен план (няколко десетилетия) трябва да се разработи национална програма за възстановяване използваните през ХХ век около 17 млн. декара ливади и пасища в планинските и полупланиски райони, които сега са неизползваеми и са покрити с диворастяща горска и плевелна растителност. Изглежда мечтата и опитите на нашето поколение да превърне тези около 17 млн. декара, или 27,3% от използваемата площ на страната в цветущи "алпийски" пасища за отглеждане на многобройни стада добитък, както това е в Швейцария, Австрия, Германия, изглежда  вече никога няма да се реализира.
    - Един от факторите, които налагат незабавни действия за приоритетно развитие на животновъдството, са

специфичните биологични закономерности    

свързани с по-продължителен период на възпроизводство. Примерно, ако се засеят 10 хил. дка с високодобивен сорт царевица, ефектът ще се получи още след 6-7 месеца, а ако се заплодят 10 хиляди крави със семенна течност от разплодник с генетични заложби на дъщерите за висока млечност, ефектът от по-висока млечност на дъщерите ще дойде едва след 36 месеца и то при 50% от приплодите, тъй като другата половина ще са мъжки.
    - Увеличаване производството на животински продукти в краткосрочен план може да се постигне чрез създаване организация и контрол за внедряване на съвременни репродуктивни технологии за най-ефективно използване на генетичния и репродуктивен потенциал на разплодните животни. За реализирането на тази цел нашата страна има огромен опит от недалечното минало и висококвалифицирани специалисти, които да внедрят в практиката съвременните научни постижения в тази област, които могат да бъдат използвани.

    В заключение бих искал да изразя моето искрено удовлетворение от "Управленския проект в областта на земеделието" на БСП, че в него се поставят на обсъждане и решаване крупни мащабни проблеми на българското земеделие и животновъдство. Успешното решаване на тези огромни по мащаби и сложни по характер проблеми може да се решат, само ако хората, които се поставят, имат необходимите властови позиции и успеят да мобилизират необходимите материални, финансови и трудови ресурси и научно кадровият потенциал на страната за тяхното решаване.