Грехове и пречистване по виенски

Виенската централна пречиствателна станция "Симеринг" за отпадъчни води ще се превърне в мощна инсталация за биогаз, която ще произвежда електричество. Територията й е голяма колкото Ватикана и след осъществяването на проекта трябва да стане енергийно независима.
Упорита миризма се носи от пречиствателната станция, намираща се на една поляна във виенския район "Симеринг". Това, което се случва тук, зад високите огради, определено има нещо общо с греховете и пречистването, но по-скоро с прегрешенията на човечеството към планетата Земя и с тяхното опрощаване.
6400 литра отпадъчни води, пълни с  копринени чорапогащници, хранителни остатъци, умрели плъхове, автомобилни гуми и фекалии, се вливат всяка секунда в централната пречиствателна станция на Виена. През 1980 г. съоръжението неслучайно е построено в най-ниската топографска точка на града. По естествения наклон канализационните води почти автоматично се стичат до "Симеринг" и само водите от районите, разположени южно от Дунава, трябва да се прекарват под реката. 
В пречиствателната станция, която е сред трите най-големи в Европа (заедно с тези в Лондон и Париж), работят около 170 души. Тя е в експлоатация денонощно и това скъпо начинание изисква преди всичко много електроенергия. Един процент от целия ток на Виена е нужен само за работата на пречиствателната станция. Към това се добавя отделянето на твърдите предмети и утайките, които се състоят от множеството малки филтрирани частици.
На ден тук влизат около 15 т отпадъци. Досега експлоатацията на инсталацията струва на града 80-84 млн. евро годишно.
Свиневъдите в Австрия отдавна знаят как се правят пари от миризливите екскременти. Принципът е прост: изпражненията постъпват в голям контейнер, масата започва да ферментира и произвежда метан, който благодарение на топлината в съда се издига и се изсмуква. Чрез изгаряне този газ може да се превърне след това в енергия.
През 2012 г. Общинският съвет на Виена дава зелена светлина на съвместния проект на Техническия университет на Виена и пречиствателната инсталация "Симеринг" на стойност 248 млн. евро, който ще превърне станцията в огромна електроцентрала за производство на биогаз. По този начин ще се постигне двоен и дори троен ефект: няма да се плаща за електрическа енергия, утайките няма да се отстраняват и обработват, а след 2020 г. и еквивалентните въглеродни емисии ще намалеят с около 40 000 тона годишно!
Основната част на наградения с европейски "Оскар" за екология проект са шестте биореактора - всеки с диаметър 30 метра. В тези херметически затворени контейнери постъпват утайките от канализационните води, които се поддържат в движение от специален механизъм, за да може да се отделят газовете. Строежът на биореакторите ще започне тази година.
Във вече пречистените води на 15-те басейна за охлаждане, всеки с диаметър 30 м, пляскат с криле чайки. Цветът на водата е черен, защото в нея няма никакви суспендирани частици или замърсявания, които да отразяват светлината. Тази вода отива обратно в Дунава. Изглежда зловещо, но всъщност тя е по-чиста не само от водата в реката, но и от тази... в чешмите!
До 2020 г. цялата пречиствателна инсталация трябва да бъде завършена, но това ще стане стъпка по стъпка. Трудността идва от факта, че нейната експлоатация не може да спре. За постоянно растящ град като Виена това съвсем не е лесна работа, но, слава Богу, има свободен капацитет. Той се дължи и на Хабсбургите, които построяват първите канали на града още през 1850 г. Тогава са смятали, че през 1920 г. Виена ще има 4 млн. жители и тази прогноза е била в основата на планирането на канализационната мрежа в града, която вече е дълга 2400 км.


Снимка (с) LBS


Снимка (с) ebswien hauptklaeranlage