Тук е България, господа!

Вървя по софийските улици и се чудя: в България ли съм, не съм ли? На фона на късия, често мрачен ден и бързо настъпващата вечер рекламните светлини светят по-ярко. И какво открояват те? Пътя на постепенното ни обезличаване като нация...
Неотдавна отново дискусии в медиите предизвика предложението за приемане на Закон за българския език. Аз обаче не мога да си обясня: как може предложение за такъв закон да среща толкова яростен отпор - винаги, когато се постави този въпрос.
Родният ни език е подложен на безмилостно чуждоезиково нашествие. Вслушвате ли се в речта на децата ни, които говорят със скорост десетина чуждици в минута? Които по-малко грешки допускат, пишейки на английски, отколкото на български и смятат това за голяма гордост. Но най-страшното е, че въобще не се замислят, не виждат проблема. Целият свят говори на английски, защо ми е българският? Тези горчиви думи не са моя измислица, а цитат, който чувам всеки ден, показващ какво става в главите на утрешните българи. А чрез езика навлиза и чуждото влияние.
А нали именно българският език ни е съхранил като нация през годините на турското робство! 
Тогава? Не е ли това целенасочена политика за унищожаването ни като нация, лишена от национален суверенитет, а и от език?
Ама нямало да стане със закон... Ще стане, ако има воля той да се спазва.
Няколко примера. Названията на улиците, учрежденията, фирмите (независимо чужди или не), магазините, заведенията и т.н. да се изписват първо на български с по-голям шрифт, а след това на латиница с по-малък. Какъв е проблемът дадена фирма да си поръча логото, изписано на кирилица, като се съхранят графиката и цветът на буквите? Да се изхвърлят от наименованията на фирмите, хотелите, заведенията всички чуждици. Какъв е проблемът да се казва "Рай", например, вместо "Парадайз"? Коментарите в интернет да бъдат само на български. Да не се включват в речниците чужди думи, за които има български съответствия.
За неспазилите закона - глоби и закриване на фирмата.
Разбира се, нека не се стига до крайности, като тази чуждоезиковите песни да се пеят на български език. Престараването може да има обратен ефект.
Аз съм българин и живея в България. И искам да вървя по български път. Езикът, на който се говори и пише тук, да бъде само български. Всичко останало е предателство - по отношение на родовите ни корени, по отношение на предците ни, по отношение на България.