Добри Немиров за българския език и българската литература

Отговорите на Добри Немиров, които предлагаме на нашите читатели, са два ръкописа, открити от Живодар Душков в Българския исторически архив - БИА. Съхранени са във фонда на Жорж Нурижан (1892-1981), известен на българската културна общественост в годините между двете световни войни. Бил е секретар по печата в легацията на Италия (1919-1929), професор по италиански език в Свободния университет в София (1928-1936), съосновател на Съюза на чуждестранните кореспонденти/журналисти в България (1923), директор на органа на съюза в. "Светоглас" от 1935 г. Автор на десетки книги, между които и двутомника "Стожери на българската литература" (1939, 1940), в който сред 27-те духовни първенци на Царство България е включил и Добри Немиров. През ноември 1944 г. Ж. Нурижан е съучредител на организацията "Общество за култура и изкуство", чиито цели са да подпомогне България при излизането й от международна изолация. След 1954 година напуска България и се установява в родната си Италия.


- Кои чужди автори обичате да четете най-много и оказал ли е някой от тях влияние върху Вашето творчество?
- Любимци от чуждата литература нямам. Дългът ми към нашата литература е изработил в мене едно чисто себично чувство, благодарение на което мога да кажа, че добре познавам нашата литература. Всичкото си време за нея употребявам, а случва се понякога и денонощието да не ми е достатъчно.
Хубаво е да се четат чуждите автори, когато човек има време, но да се четат не в преводи. Като зная какво обаяние нос/ят/ език/ът/ на писателя, неговия/т/ художествен и поетичен стил, не мога да се съглася, че превод/ът/ на което и да е чуждо съчинение ще ми донесе особени блага.
 
(В бележка под линия Ж. Д. пише, че от този отговор не следва изводът, че Д. Немиров не е чел чуждестранни автори и ни отпраща към "Литературен свят", 6, № 10, юни 1936, с. 2. Почнах да чета Горки от 1902 г. Първият сборник "Разкази" (1914) на Д. Н. е написан със съчувствие към бедните и онеправданите, в него се долавя влияние от ранната проза на Максим Горки.)

- Какво трябва да бъде отношението на Народния театър спрямо чуждите и български пиеси?
- Време е да се създаде българска пиеса в оня образец, който ще показва, че сме на път да догоним европейските драматурзи. Но това няма да стане/,/ като се затваря вратата на Народния театър пред българския писател. Опитите в нашата драма показват, че може да се постигне нещо и ще се постигне нещо, когато се съдейства на писателя. Това ще рече - пиесите на българския драматург по-често да виждат сцената. Нищо не се е постигнало без жертви. Той трябва да убеди бълг/арската/ публика, че нашия/т/ писател е вече доста ...., за да даде добра пиеса и да убеди и себе си в това, че загубите от българската драма са една благодатна жертва в процеса на нейното дирене и създаване. Не казвам, че трябва да се изпълват театралните сезони само с български пиеси. Три нови и три-четири възобновени засега са достатъчни, за да оправдаят един театрален сезон. За нещастие, у нас пиеси не се възобновяват. Щом слязат от сцената, изчезват сякаш и от литературата. Не, бълг/арската/ пиеса е едно литературно дело и тя не веднаж трябва да се връща към сцената.

- Смятате ли, че днес българският език е достатъчно пригоден за художествено възсъздаване?
- Българският език всякога е бил пригоден за художествено възсъздаване, защото е богат с форми и образи, сочен, благозвучен и пълен. Не знам дали друг народ може тъй да се похвали с езика си, колкото ние. Впрочем, така зададен въпрос/ът/ - дали днес е пригоден достатъчно бълг/арският/ език за художествено възсъздаване - ме малко обижда. Не само пригоден е, но аз съжалявам ония хора, които не познават прекрасната музика на българския език. Без този език ний не щяхме да имаме нито Ботева, нито Яворова, нито Вазова, нито Влайкова, но днес ний се радваме на тия имена, защото са ни открили величието и блясъка на нашия език.
(БИА, ф. 264, а. е. 8, л.426-427. Ръкопис)
Нашата литература е национална на сто процента - от това следва, че тя, като цяло, е успяла да създаде най-съвършения образ на българина. Тоя съвършен образ е истинския/т/ носител на ония проблеми, които рисуват българската националност като здрава и бързо растяща идея. Каравелов, Вазов, Ал. Константинов, Влайков, П. Славейков, Яворов и др. са начертали един наистина щастлив път за поколението, което от националните идеи ще създава големи държавни дела.
(БИА, ф. 264, а. е. /, л. 383. Ръкопис)