Искам още сто лева...

КНСБ вече ни поздрави с коледна картичка, с която илюстрира кампанията си за увеличаване на доходите. "Искам още сто лева към заплатата ми за по-добра 2017 година" пише на картичката. Мило! Ама кой ще ни ги даде, от кого да ги искаме, как ще стане на практика това добро при тази стенеща икономика? Даже не става дума за оценка на труда ни по международни стандарти и в сравнение с други страни, защото съвсем ще ни се стъжни.
В нашите реални условия отдавна зрее пропаст на несъответствието между производителност и заплащане на труда, нисък относителен дял на компенсацията на наемния труд, силно изоставане на покупателната способност на заплатите и др. Но определено нищо не посочва накъде ще върви политиката по доходите - с фискални, бюджетни инструменти или други косвени мерки и стимули. Ако питате българина що е "достойно" и "справедливо" заплащане, ще ви отговори, че такова е заплащането, което им гарантира нормален живот и което отразява личния принос и постижения в работата. За политики в защита на достойното и справедливо заплащане те обръщат поглед към държавата най-напред и в обществения, и в частния сектор. Цената на труда и доходите на населението обаче не са обект на внимание от страна на политиците, те не влизат в намеренията на сега управляващите. Независимо от конституционната повеля в една правова държава, според която работниците и служителите имат "... право на заплащане, съответстващо на извършената работа...".
Имаме ли право на стоте лева от картичката? Имаме право и на повече, но икономиката не е само "икономична и дело на всеки", а трябва да е грижа на всяка цивилизована държава, която държи на своя просперитет и суверенитет. И която не е бащиния на този или онзи управник-крадец, загърбил хората от държавата си. Така стои въпросът и със заплатите. Честита Нова година със стари заплати!