Чаканата промяна

В БСП винаги се говори за промяна. Всеки от лидерите й обещава да даде път на нови, необременени, а понякога и на млади лица. И точно преди да започнат така чаканите реформи, идват избори, или се случва нещо много важно и всичко бива замразено. "Не му е сега времето, има по-важни неща. Ако започнем с вътрешнопартийните изменения, ще се изпокараме, ще загубим инерция, ще изместим фокуса от по-неотложното", това са дежурните обяснения.
Нерешителността за промени всъщност води след себе си някои от основните разделителни линии в партията. Вътрешно разделение винаги е имало - дали ще е на червени бабички срещу червени мобифони, между червени фараони и богатите младоци, или е наречено по друг начин. Някои от вътрешните спорове могат да бъдат преодолени само с решителни мерки за промяна. Стара истина е, че отлагането на проблема не го решава, а само натрупва нови след него.
Често БСП е обвинявана, че е изпаднала в шизофренен ступор - хем се хвали, че е нова и модерна, хем се е вкопчила в миналото си. Минало, което обаче често не успява да защити именно заради поведението си в настоящето. Беше време някой да се захване със същността на партията.
Много или малко са два мандата за един председател, след като подобно ограничение има за общинските и областните лидери? Най-вероятно тази идея на Корнелия Нинова ще мине лесно на конгреса. По-любопитно е какво ще се случи с намерението мандатите на депутатите да бъдат ограничени до три. Някои законотворци от левицата побеляха и остаряха на депутатските банки. Други даже са забравили, че има "нормална работа".
В същото време обаче сме били свидетели на изнервящия непрофесионализъм и неподготвеност на млади депутати, било то от БСП или друга партия. Път на младите - все за това се говори. Всички обаче са наясно, че това е добър ход само ако БСП най-сетне сложи ясни критерии за кандидатите си за управленски, че даже и за административни постове. А покрай тези критерии трябва да се заложи и на добрата подготовка и качественото предаване на щафетата. Защото кадруването в БСП често опира до фамилното име. Фактор е и "дългата партийна отдаденост", която кара някои другари да си мислят, че най-сетне им е дошло времето да оберат каймака чрез някое сладко постче...
Важно е Нинова да намери баланс, така че промяната да не бъде в количеството за сметка на качеството. Шапка обаче трябва да й се свали - залага наистина смело. Оглави БСП с обещание за промяна и не спря лавината нововъведения след първия победен бастион. Идеята за ограничаването на депутатските мандати засяга и Нинова, т.е. тя вече направи заявка, че е готова да предаде щафетата. Вкара в ИБ на БСП и лица, които доскоро едва ли са си го и помисляли. Остава да видим дали смелостта й ще се отплати и дали БСП е способна да преодолее комплекса на роднинството и статуквото, за да подготви наистина добри управленски кадри.
Първата стъпка към промяната започна. Пътят е дълъг и крие много капани, затова освен смело, по него трябва да се стъпва и с мисъл за следващата крачка. Едва ли обаче има някой, който да не си дава сметка, че БСП я очаква нещо ново. Остава да се надяваме, че е така чаканото по-добро!