Само за 40 г. животните в света са намалели с 58%

Почти три пети от всички животни с гръбнак - риби, птици, земноводни, влечуги и бозайници - са били унищожени от 1970 г. насам заради човешката дейност. Това показва мрачното проучване на Световния фонд за дива природа (WWF), съобщи Франс прес.
При сегашните тенденции дивите животни в света може да намалеят с 67% до края на това десетилетие спрямо броя им от 1970 година. Това е един от основните изводи на публикувания в четвъртък доклад "За жива планета" на Световния фонд за дивата природа, съобщи природозащитната организация.
Данните в доклада потвърждават, че планетата навлиза в напълно непозната фаза от историята си. Заради промените, които човекът предизвиква на Земята, е възможно шесто масово измиране на живи същества. Изследователите вече наричат този период антропоцен - нова геологична епоха, която се характеризира с доминиращо положение на човека на планетата.
"Ние вече не сме малък свят на голяма планета. Сега ние сме голям свят на малка планета, където сме достигнали точката на насищане", казва шведският учен проф. Йохан Рокстрьом.
Изследователите отбелязват, че намаляването на броя на дивите животни влияе отрицателно на хората и може да стане причина за конфликти между тях. Натискът от страна на хората е заплаха за природните ресурси, от които зависи човечеството, в резултат на което се увеличава рискът за недостиг на вода и храна, а също така за борба за ресурси, смятат учените.
"В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове - посочва Марко Ламбертини, генерален директор на Световния фонд за дивата природа. - Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезнат чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят".
Според доклада най-драстичен е темпът на загуба на сладководните видове - цели 81% от 1970 г. до 2012 година. За същия период сухоземните и морските видове са намалели със съответно 38% и 36 на сто. Средният спад е от 2% на година, а при сладководните видове - 3,6 на сто годишно.
"Въпреки че в доста отношения е със сравнително запазена природа, нашата страна не е подмината от тази тревожна тенденция - посочва Веселина Кавръкова, ръководител на Световния фонд за дивата природа-България. - Много е важно в момента да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри, за чието съхранение Световният фонд за дивата природа полага много усилия".
Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа.
"Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори - неговият естествен дом - дават резултат", допълва Кавръкова.
Докладът "За жива планета" се базира на водещи изследвания за обема и въздействието на човешката дейност върху планетата. Подобна рамка, разработена от Стокхолмски център за устойчивост в сътрудничество с партньори, демонстрира, че човечеството е прескочило четири от девет планетарни граници - праговете, в които критичните процеси на земните системи могат да поддържат живота на планетата.
Докладът включва също и изследвания на Световната мрежа за екологичен отпечатък, които показват, че макар да имаме само една Земя, хората в момента използват ресурсите на 1,6 планети, за да си осигуряват стоки и услуги. Страните в Централна и Югоизточна Европа, като България, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна, са близо до средното ниво и това е причината в района да има толкова запазено биоразнообразие.
Докладът "За жива планета 2016 г.: Рискове и стабилност в една нова епоха" е 11-о издание на основополагащата двегодишна публикация на Световния фонд за живата природа. Докладът проследява състоянието на над 14 000 популации на гръбначни животни от 3700 вида за периода 1970-2012 година.