Честита Независимост!

Близо половин милион българи, "видели се в пари", за четири дни ще се почувстват независими. Далеч от дома и държавата. От мизерията, големците и началниците. От омразата и баналното всекидневие.
Няма държава, която да отбелязва всяка година своята независимост, скачайки от една зависимост в друга. Дали сме зависими? Зависими сме. От хляба. И от компромисите, които правим за него. И за това децата ни да имат дрехи и обувки, учебници и тетрадки. Да, бедният човек е зависим. И той е по-голямата част от независима България.
Зависим от подаянията, които получаваме като пенсии и заплати. Зависим от прищевките на единици, които ни разиграват като маймуни. Зависим от мераците на големите, които ни местят като пешки. Кланяме се на Брюксел, слушкаме Чичо Сам, чертаем глобални проекти по балкански тертип, вдигаме ръчички да пляскаме шамари, а накрая се разхождат върху нас. Междувременно плащаме сметки и кредити. Пълним буркани и се свиваме пред силните на деня, които с бухалки раздават правосъдие по улиците.
Независимата ни България е държава на зависими хора. Нормално ли ви се струва? Защото ние избираме, от нас зависи да измерим независимостта си.