ГОЛмайстор

"Докога министър-председателят бие дузпа?
- Докато вкара, разбира се!"
Новият стар виц обиколи социалните мрежи няколко пъти заради забележителното изпълнение на най-стария професионален футболист в България. С небивал патос телевизии излъчиха кадри. С псувни и викове "Оставка!" малкото "червени" привърженици на новосформирания с благословията Му ЦСКА 1948 изразиха недоволството си. Бистришките тигри..., а съдията...
Ама хич не ни е еня за футболните умения и резултати на премиера и неговите спаринг партньори. Нито за орташката Първа лига. Сега не ни е тема дори дереджето на родния футбол, оказал се в "частни ръце", но с държавни поръчки и европроекти.
Друга е милата родна картинка. В средата на работната седмица, когато държавата се цепи надлъж и нашир от проблеми, между визита в Турция и Германия, премиерът рита мачле. НСО го пази, линейка дреме да не го ритнат по кокалчетата, а куп мъже по шорти барабар Петко с мъжете.
По същия начин както бие дузпичка и маже филийка с мас, управлява и държавата. Бистришките тигри са в задното му дворче, а държавата - в предното. Май по-скоро е обратното, а? Ние сме задния двор, помощното стопанство, а отпред - сеирът, мачлето и гиричките.
Ура, начи! Показаха ни как се управлява държава с мачлета. Биеш дузпа - не става. Повтаряш - не става. Потретваш... И така - докато стане. Докато влезе в мрежата. Докато рибите клъвнат и се закачат на кукичките.
А дузпи като тази срещу ЦСКА 1948 - бол. Всеки ден ни ги бият. Пробва - ако не става със сила, с тактика. Веднъж в левия ъгъл, веднъж - в десния.
А запалянковците викат, та се късат: "Гол, гол, гол!"
Кой, кой е гол?
Достойнство ли? Къде го?
Но ние сме за освиркване. На него държавата му е през... шортите на бистришките тигри, а ние... Давайте ново пакетче семки, бира и да го отпочваме.