Родни дяволета

Винаги сме знаели, че има нещо гнило в Дания, но чак толкова... Милите хорица! Шокирани са от факта, че в страната им били извършени данъчни измами за 830 млн. евро за три години. Как можело да се случи, кой го бил допуснал! Трагедия. Датска при това. Равностойна на душевното безпокойство и ужас, което изпитва датчанин, попаднал в наша родна панелка, от чието междуетажно пространство ката ден изчезват я саксии с индрише, я чехли с мъниста, я перила от ковано желязо...
Искаме да разберем шокиращата драма на датския финансов министър, но ни е трудно да я сравним с нашия ужас от голямото грабене, останало безнаказано като най-срамното петно в новата ни история. Почти сме склонни да се усмихнем на датския парадокс, ако нямахме родни лупинги. Като този с приватизацията например - най-порочната и неуспешна в цяла Европа. Все още експертите не могат да съберат ножицата на загубите от неизгодни договори, завишени цени на търговете, неплатени данъци, акцизи, измамно източен ДДС и пр. Според едни са 50 млрд., според други 200 млрд. лв. Да не робуваме на детайлите. За 20 години приватизация по думите на един бивш финансов министър (Симеон Дянков) държавата е спечелила 7,4 млрд. лв., а е разпродала активи за 10 пъти повече.
Имаме блестящи примери, от които датският министър на финансите не просто ще изпадне в шок, а ще колабира. Само четири обогатителни комбината ("Асарел-Медет", "Елаците", в Челопеч и този в Пирдоп) на обща стойност 5 млрд. долара бяха "подарени" при приватизацията за 5 млн. долара - 1000 пъти по-малко. Да не говорим за продукцията за десетки милиарди в складовете им. А за грабежа на подземните ни богатства, продължаващи и до днес, дума не отваряме. Цели комбинати, авиокомпания, летища, заводи, фабрики, селски стопанства, агрокомплекси бяха харизани за жълти стотинки.
Само за времето от 2008 до 2012 г. по официални данни от НАП са източени 12,4 млрд. лв. от ДДС и никой не изпадна в шок. А сагата продължава - само от точене на ДДС чрез офшорки загубите на държавата възлизат на 900 млн. лв. годишно. Колко дела се точат с години за милиони присвоени средства от европейски и държавни фондове, дори прокуратурата вече не знае. Отново и отново тръгват и се възобновяват дело след дело. Присъдите - мижави или мержелеещи се на хоризонта. Топят се с годините отдалечаване от далаверите - почти със същите темпове, с които дъждове стопиха тонове захар за милиони, реекспортирана контрабандно преди години. Е, от това на датчаните може и да им призлее. Поне толкова, колкото на нас от картели, обръчи с фирми, чадъросани бизнесмени, грижливо дундуркани от държавата монополи и покровителствани олигарси.
У нас обаче има нещо по-гнило от Дания. Там току-виж се оказало, че част от виновните са чужденци. А ний си знаем дяволетата и пак им търпим гнилотията.