28 Март 2024четвъртък14:34 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Зорница Иларионова: Музиката е един безграничен полет

Всеки гледа върха, но малцина са готови да извървят пътя към него, казва талантливата цигуларка с успешна кариера по световните сцени

/ брой: 145

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 936

Млада, красива, очарователна, една от талантливите цигуларки на нашата сцена - ЗОРНИЦА ИЛАРИОНОВА, издаде албума "Flying Through the Music". Родена е в Плевен, завършила е НМУ "Любомир Пипков" в класа на своята майка Благородна Танева. На 14 години издава първия си компактдиск с творби от Моцарт и Сарасате. Продължава образованието си във Висшето училище по музика "Кралица София" в Мадрид, в класа на проф. Захар Брон, после в НБУ при проф. Марио Хосен, специализира в Италия при проф. Павел Верников. През 2015 г. е удостоена с "Кристална лира" на СБМТД. Канена е да води майсторски класове във Виена, Сингапур, Испания. Има записи в БНР, участия в преки тв предавания и фестивали. Концертира като солистка с почти всички симфонични оркестри у нас. Има множество отличия на национални и международни конкурси, сред тях и две награди "Музикант на годината 2019": за "Активна творческа дейност" и заедно с пианистката Мартина Табакова - "Ансамбъл на годината".

"Всяка награда е ценна, винаги, когато печелиш, е като за първи път"

- Зорница, интересно заглавие има новият ви албум - "Flying Through the Music".

- Избрахме го, тъй като репертоарът в него е много разнообразен. Обмисляйки варианти, се спряхме на "Полет през музиката", защото, първо, музиката за нас е един безграничен полет; второ, стиловете, през които преминавам, са много различни. Съдържа произведения от Сен-Санс, Шосон, Дворжак, Чайковски, Паганини, Панчо Владигеров, Брамс...

- С кого осъществихте записите?

- Заедно с двама фантастични пианисти - Мария-Елена Средева и Любен Илиев. С нея имаме много хубаво партньорство, а Любен Илиев е мой приятел от детинство, след това бяхме съученици в Музикалното училище в Плевен. През всичките години приятелството ни се запази много искрено и силно и се радвам, че той прие с готовност моята покана да изсвирим "Хоро"-то на Панчо Владигеров - изключителна българска пиеса. Голяма благодарност към издателя на албума Евгени Димитров-Маестрото!

- Предвиждате ли официално представяне?

- В момента, в който албумът излезе, започна пандемията. Това ни възпрепятства да направим официално представяне. Но се надявам и вярвам, че следващите месеци - от есента нататък, ако обстановката е сравнително спокойна и позволява концерти, ще може да го осъществим.

- В момента сте с Васил Петров на неговото турне с Врачанската филхармония. Но и преди сте се срещали на сцената...

- Участвали сме в благотворителни концерти и майсторски класове за деца, но сега за първи път имам възможност да свиря с него.

- Вие сте класически музикант, а в програмата на концертите от "SymphoNY Way" има популярни жанрове - мюзикъл, джаз, поп.

- Така е. Досега нямам такъв опит, но винаги съм смятала, че един поглед встрани - в другите жанрове, само може да обогати класическия музикант. Ако човек остане единствено в класическата музика, това е като да говори само на един език. Нещо, което е направено с вкус и стил, винаги е достойно да бъде изпълнявано, обичано и слушано. Така че за мен това е голямо предизвикателство, в което се впускам с вълнение и интерес. Радвам се, че в този проект имам възможност да свиря и класическа музика, и да представя нещо ново. Особено голяма чест и респект, че имам възможност да го направя с Васил Петров!

- Мнозина музиканти с вашата подготовка се отдават единствено на класиката.

- Смятам, че една личност трябва да се развива. Освен това класиката и джазът са сходни по много начини. Подобен опит в други жанрове може да допринесе един артист след това да бъде още по-ярък, по-многопластов в интерпретацията, в изпълнението, в погледа и прочита на едно произведение. Бихме могли да обогатим класическата музика и да бъдем още по-истински, непринудени в правенето и развиването й. Защото тя също търпи промени. Да не мислим, че свирим Бах или Моцарт, както са ги свирили преди 150 години, например? В никакъв случай.

- Това разбиране и отношение идва от майка ви - вашата първа учителка в музиката, или с времето и опита - след като сте учили и свирили с много изпълнители по света, сте придобили един по-широк мироглед?

- Мисля, че е съвкупност от всичко това. Майка ми е дипломатичен и широкоскроен човек, винаги приема предизвикателствата в нейната професия и в педагогическата работа с разбиране, с интерес - вероятно и от нея съм наследила тази гъвкавост. Но може би се дължи и на контактите ми с различни изпълнители, срещите с хора, които са вдъхновяващи. Самата аз се интересувам от много неща и в един момент усещам, че имам нужда да се развивам и в други направления, не само по един, утъпкан път. Участвам в големи международни конкурси, свиря преди всичко класическа музика, но в свободното време и в периодите, в които имам възможност, се опитвам да правя и друго. Преподаването също ми е много интересно.

- Обикновено младите изпълнители са по-концентрирани в своето развитие и изяви, и сякаш още не са готови да дават на другите. А и преподаването е дарба и друг вид изкуство.

- Действително педагогическата работа преди всичко е голяма отговорност. Не всеки голям артист успява да предаде това, което има като опит. Но смятам, че смисълът е, когато имаш възможност - да даваш. Срещам изключително талантливи млади музиканти, деца, на които предстои голямо бъдеще. И смятам, че моя кауза, мисия е всичко, което съм научила от големи педагози-музиканти, да го предам на тях. Защото те са важните в момента - трябва да възпитаваме това поколение и да се грижим за него; от тях зависи в бъдеще как ще върви развитието и на класическата музика, и на талантливите деца в България. Никой от нас не бива да пести от своето време, за да помага на следващите, които идват. Нищо не е започнало от нас и няма да свърши с нас. Много е важно да можеш по един достоен и качествен начин да предадеш щафетата.

- В процеса на работа артистът стига до някакви свои професионални и творчески "открития", които може би не всеки би споделил.

- Може би има такива хора, но подобно мислене е много далеч от моята същност. Напротив, смятам, че целият път, който съм изминала, има смисъл, ако ще бъде ценен по някакъв начин и за другите. Много хора са ми подавали ръка - Веско Ешкенази, Светлин Русев, с Мила Георгиева имаме голямо приятелство и свирим заедно... Това са блестящи музиканти, които помогнаха на мен, на други ученици, студенти, когато имаха нужда от подкрепа, от професионално обгрижване. Преди три години Веско Ешкенази направи нещо, достойно за уважение. Много малко са българските изпълнители, които вече имат сцена и публика и ще дадат място на нея на млади хора. Веско избра четирима цигулари, покани ни в концерта "4+4 Годишните времена от Вивалди и Пиацола", качи ни на сцената в препълнената зала "България" с Оркестъра на Класик ФМ радио и ни подари такова изживяване и емоция! Веско има голямо сърце и е голям човек, за което най-искрено му благодаря. Пожелавам му да е здрав, да радва публиката още много години и да помага и на други млади хора.

- Вероятно е предизвикателство да се срещате с нови автори и произведения, но сигурно има творби, които обиквате все повече и се стремите постоянно да усъвършенствате.

- Продължава да ми бъде интересно да наблюдавам себе си като изпълнител - как в дадени моменти много ми се иска да изсвиря едно произведение, често го изпълнявам на концерти и изведнъж осъзнавам, че имам нужда да го оставя, да си почина от него. Минават години и се връщам към творбата, а тя вече звучи по коренно различен начин. Всичко, което се случва в живота на един човек - срещите, изживяванията, дават отражение върху музиката му.  

- А зрелостта като личност и като музикант какво добавя?

- В музиката много личи зрелостта - има талантливи хора, природно надарени с хубави качества, професионално научени, но слушайки ги известно време, осъзнаваш, че по-нататък не са интересни като музиканти. Много са факторите един изпълнител да бъде зрял. Защото, както казва моят педагог от Мадрид проф. Захар Брон, почти всеки може да се научи да свири добре на цигулка, но останалото зависи от сетивата на човека, от неговия капацитет и вътрешен потенциал, от това до каква степен вниква в други изкуства и ги пренася в музиката, как осмисля нещата, които му се случват и преминава по житейския си път. И когато сме тъжни, и когато сме щастливи, това са състояния, в които трябва да бъдем благодарни. Защото именно те ни оформят и ни обогатяват и всичко това намира израз в звука на музиканта. И, разбира се, в цялостната интерпретация на едно голямо произведение.

- Разкажете за тази иконична фигура - проф. Захар Брон, за когото всичките му възпитаници говорят с благоговение.

- Захар Брон е икона на цигулковото преподаване и абсолютен работохолик. Той преподава от 8.30 сутрин, понякога и от по-рано, и приключва след 12 ч. вечерта. Като през цялото време пред него стои някой с цигулка и свири. Изумителна издръжливост, в нито един момент този човек не пропуска да чуе нещо, което не е наред, и да го отбележи. Винаги му носеха обяда в стаята, в която преподава. Дори докато се храни - преподава, не губи нито минута, защото знае, че учениците му са много и той трябва да обърне внимание на всички. И може би защото осъзнава, че всички са много талантливи. Отдаден е на каузата си в живота - да създава извънредно добри цигулари. И се опитва, доколкото е в състояние, да отдаде всяка своя минута на тази земя за тяхното усъвършенстване. Работила съм с много педагози, всички бяха фантастични - с много знания и опит. Но такова явление в педагогиката като Захар Брон не съм срещала. Не знам дали след него ще има друг човек, който да работи с такава любов, отдаденост и разбиране. При Захар Брон, особено в инструментализма и владеенето на цигулковата техника, няма тайни. Той притежава абсолютното познаване и умение по какъв начин да го предаде на студента. Винаги ще бъда изключително благодарна на съдбата за шанса 5 години да работя под негово ръководство и на неговите асистенти, феноменални педагози. Проф. Юрий Волгин е прекрасен човек, когото усещах като мой баща, винаги готов да помогне; от себе си ни е давал повече уроци, отколкото са по график, с огромна любов и желание да съдейства на всички, да ни помага по пътя в трудните, дълбоки изисквания на Захар Брон.

- В процеса на всестранно образоване на един млад артист с чувствителна душевност, строгият подход ли е по-продуктивен или мекотата и деликатността?

- Това, което знам като максима на проф. Захар Брон, е, че в изкуството и в спорта не познава дипломацията. За да има големи постижения, цигуларите, които оставя след себе си да бъдат водещи имена и образци на цигулковото майсторство по целия свят, няма как да стане с мекота. Който иска да върви по пътя с много успехи, приема, че има изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Няма как да направи големи постижения между другото, с малко усилия и с галене с перце. Опитвам се да го предам и на децата, които сега се обучават, това е и като модел на педагогика на майка ми. Тя е изключително строга в професията, но много си обича учениците, прави чудеса за тях, може да не спи нощи наред и, независимо какво й се случва в живота, винаги е до ученика, когато той има нужда. Но в преподаването и в работата си е изключително изискваща и строга, което намирам за много правилно. Малко хора работят по този начин, затова и не са много музикантите с толкова високи постижения. Тези дни ми попадна интересна книга - в нея се казва, че всеки гледа целта, върха, който иска да постигне, но малцина си задават въпроса: на какво страдание съм готов, за да стигна този връх, каква болка съм готов да изживея, за да имам успех. Повечето си остават с мечтата, малко са тези, които успяват да реализират целта си. Защото не могат да си представят пътя, виждат върха, но не са готови да извървят пътя до него.

- Като стана дума за Мила Георгиева - тя е пример за човек, който съумява да съчетава всички важни неща в живота: изгради кариера, създаде семейство, майка е на три деца. Зная, че това е много чувствителна тема за артистите - немалко от тях жертват личния си живот заради огромния труд, усилия и отдаденост, които иска изкуството.

- Смятам, че за да бъде успешен и удовлетворен един артист е необходимо да бъде комплексен, гъвкав. Мила е изключително балансиран човек, прекрасен цигулар, при нея липсва болезнената амбиция всичко да се случи на всяка цена, както се казва, на живот и смърт. Мисля, че на това се дължи нейният успех и в личния живот, и в професионалния й път. Тя е много добър човек, лишен от всякаква завист, и по никакъв начин не се сравнява с останалите. Уважава всички, прави музиката, която й харесва, свири с хората, които й харесват. Много съм щастлива, че имам възможност да я познавам и да бъдем приятелки в живота!

- С течение на годините цигулката сякаш се превръща в част от тялото и душата на музиканта; нещо, с което се е слял, като негово второ аз.

- Често се шегувам, че когато излизам без цигулка - както сега, имам усещането, че нещо ми липсва, толкова съм свикнала винаги да е с мен, на гърба или в ръцете ми. Когато отида някъде без нея, все се оглеждам дали не съм я забравила, изгубила, дали не са ми я откраднали... Особено е чувството.

- Каква е цигулката, на която свирите?

- Доста интересен немски инструмент, който ми е предоставен от лютиер в Швейцария. Била е направена по времето, когато Караян е работил с Берлинската филхармония. Основават квартет към филхармонията и той се обръща към Курт Юнг да направи четири инструмента за квартета, които да звучат добре заедно. Моята цигулка е тази, с която е свирил първият цигулар от квартета. Това е цигулка с история, с емоция, с присъствието на изключителни личности. Щастлива съм, че е направена от Курт Юнг по модел на Страдивариус екс Кройцер - може би една от най-ценните цигулки на италианския майстор.

- В началото на юли имахте изява с челиста Атанас Кръстев на XI фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив.

- Безкрайно много благодаря на организаторката Мила Павлова за тази възможност! След концерта беше голяма суматоха и пропуснах да кажа на Наско, но сега искам да го направя чрез вашата медия, че благодарение на пандемията, на тази тежка ситуация и че Мила Павлова в този труден момент ни събра, в негово лице намерих истински сродна душа в музиката. Нещо, което за един музикант се намира изключително трудно и много рядко. С Атанас сме учили 3 години заедно в Мадрид, но съдбата е решила, че трябва сега да се съберем на сцената. Обмисляме различни неща за в бъдеще, дай Боже всичко да е наред в България, на 17 септември се открива сезонът на Плевенската филхармония и имаме покана да изпълним Тройния концерт на Бетовен по повод 250 години от рождението му. На пианото ще бъде Царина Маринкова - възпитаничка на Плевенското музикално училище от златните пианисти, ученици на блестящата педагожка Елеонора Карамишева. Този празник чакам с особено вълнение, тъй като е и в родния ми град - ще бъда много щастлива да свиря отново там!

- А за концерта на "Аполония" с Георги Черкин каква програма подготвяте?

- Дебютът на това дуо ще бъде на 5 септември. С Георги Черкин се познаваме от много години, но сега ще имаме възможност да дадем началото на нашето сценично партньорство. В програмата има сонати от Моцарт, голямата Соната за цигулка и пиано на Цезар Франк и други интересни произведения, които ще бъдат изненада за публиката. Георги е колкото талантлив, толкова и скромен, прекрасен човек, с когото винаги, когато се видим, има какво да си говорим. Много съм радостна и очаквам с огромно нетърпение нашия концерт. 

- Доколкото зная, едно от вашите любими занимания, когато имате време за почивка и "презареждане", е четенето. 

- Обичам литературата още от дете. В училище много ми беше интересна, а след това започнах да откривам друга, по-задълбочена литература. Моят чичо Илко Иларионов е писател, беше много години директор на Плевенския театър, по неговото време се поставяха интересни постановки, написа прекрасни пиеси, които се играеха от именити актьори, изключително талантлив човек, на когото винаги искрено съм се възхищавала. До голяма степен той ми е бил като пример и образец в изкуството как човек трябва да бъде искрен, истински в това, което прави. Ако прочетете негови творби, ще видите колко мъдрост, истина и болка има. Може би и покрай него съм наследила този интерес към книгата. Но като цяло изкуството е заложено в мен - обичам да ходя на кино, на театър, да гледам изложби... Голяма мечта ми е един ден да опитам да играя роля в киното. Смятам, че ние, изпълнителите, също сме актьори, но много често забравяме за това. Когато излизаме на сцената да изпълним едно произведение, трябва да разкажем историята в него. И ако човек има опит в киното, това по друг начин му отваря сетивата, за да пресъздаде след това ролите си в музиката, в изпълненията си.

- Пример за такъв комплексен артист напоследък ни даде Димитър Маринов, който също свири на цигулка.

- Слушах негови интервюта - безкрайно интересна личност! Бих била много щастлива, ако имам възможност да се срещна с него, да поговорим, ще ми бъде изключително приятно!

- Ако при разучаването на нова творба се появи трудност, която не успявате да разрешите, бихте ли се обърнали към учител, колега, приятел за съвет как да преодолеете проблема и да преминете нататък?

- Ще ви разкажа една история: става въпрос за Сонатата за цигулка и пиано на Клод Дебюси. Изобщо не харесвах това произведение, бях студентка и трябваше да го изсвиря на концерт в Мадрид. С цялото си неудоволствие и неразбиране на музиката изпълних сонатата, но повече никога не се докоснах до нея... до момента, в който беше задължителна на един международен конкурс. И тъй като много исках да участвам в него, се почудих как ще се справя с тази соната, като не я харесвам. Точно тогава имахме среща в Музикалното училище с Веско Ешкенази. Споделих с него какъв проблем имам и поисках съвет как да го реша. Надълго и нашироко си поговорихме, накрая той ми каза: "Отиди в планината, намери някое спокойно място и се опитай да чуеш по друг начин тази музика." Посъветва ме да слушам и други изпълнения на Дебюси в интернет. Отидох при мой много близък човек, в едно прекрасно място, затворих се за часове - започнах да свиря по обяд и свърших късно вечерта. През цялото време нищо друго не ме интересуваше, свирих само Дебюси и... видях как това произведение се преобрази за мен. После имахме рецитал с пианистката Мария-Елена Средева и изпълнихме няколко сонати, между които и тази. Предстоеше ми участие в големия международен конкурс в Турция "Суна Кан", на който станах лауреат. На втория тур трябваше да изсвиря една соната и бях заявила друга творба. Но след концерта с Мария-Елена майка ми ми каза, че сонатата на Дебюси е по-добрият избор за конкурса. Не знаех дали ще ми разрешат да сменя произведението в последния момент, но, за радост, ми разрешиха. Беше много оспорвано състезание, тъй като до финал допускат само трима души. С това изпълнение на Дебюси влязох във финалната тройка. Същата година на конкурса "Бах" в Япония направиха отделен конкурс за изпълнение на музика от Дебюси - там също бях особено радостна да получа първата награда. 

- И цялата тази лавина от успехи с Дебюси тръгна след един разговор с Веско Ешкенази?

- Вижте колко интересно нещо е животът - как една среща с верния човек може да отключи различни емоции и неща в теб! Искрено благодаря на Веско, който имаше много голямо желание да ми помогне и ме накара да погледна на това произведение с различни очи. В момента това е творбата, която най-много обичам да свиря и имам своите успехи с нейното изпълнение. Ако това може да послужи като съвет към младите музиканти: да не реагират прибързано, когато им се предложи някое произведение; нека се запознаят по-добре с композитора, с цялостното му творчество и да открият нещо свое. А ако имаш верните хора, които да те вдъхновяват и мотивират, когато се чувстваш изгубен по някакъв начин - да ти покажат пътя, ще продължиш смело напред.

- Може би когато си млад, не питаш по-опитните от неудобство?

- Но това е само усещане в собствената ти глава. Големите артисти винаги са насреща, с радост ще помогнат и ще споделят ценни съвети от своя опит. Няма от какво да се притесняваме - ние, изпълнителите, трябва да сме заедно, да си помагаме, да се подкрепяме и в музиката, и в живота. Така всички се обогатяваме. Както децата се учат от големите артисти, така и големите артисти се учат от децата - те имат огън, енергия, която е много чиста, спонтанни са и правят нещата, без да се страхуват, че ще допуснат грешка.

- Както и в личния живот...

- Да, много често, когато обичаш, се притесняваш да не сгрешиш. И аз до много скоро се страхувах да споделям чувствата си на хората, които истински обичам и харесвам. Това е едно от нещата, които сега, по време на пандемията, осъзнах: че няма какво да губиш. Напротив, когато човек е истински в живота, ще спечели това, което е истинско за него и към него. Така е и в музиката, в отношенията с хората и в любовта. Когато обичаме, трябва да го заявяваме, защото е жалко да минава животът, без даден човек да е разбрал, че е бил обичан. А ако той не реагира и не откликне на тази обич, тогава това не е било правилното нещо и тя трябва да остане такава красива, като ти е дала нещо на теб самия. Но ако това е било правилното и красивото за даден човек, а ние не го споделим, той ще бъде лишен от възможността да бъде обичан. Такива трябва да бъдем и в живота, и в музиката - да даваме и да заявяваме смело, и да искаме да получаваме това, което мечтаем. Иначе няма как да ни се даде.

- Цигулката насища душата ви, доставя ви радост, изпълва и изразява вашето същество. Но... кога боли от цигулката?

- ...Замислих се над вашия въпрос, защото до този момент никой не ме е питал това. Физическата болка се преживява, преминава. По време на пандемията имах сериозна травма, която не ми позволяваше да свиря повече от 10-15 минути. Изпитвах изключително силни болки в дясната част на кръста и десния крак. Боли тогава, когато не можеш да си вършиш работата, когато ти се отнема възможността да свириш, както се случи сега. Свирила съм, дори на последните ми концерти, с 38-39 градуса температура Сибелиус концерт; по време на пандемията знаех, че има неща, които ми предстоят и трябва да бъда във форма. Въпреки ужасната болка, която 24 часа ме измъчваше, продължавах да свиря, опитвах се, колкото е по силите ми, да правя това, което мога. Но никога не ме е боляло повече, отколкото, когато са ми пречили или не съм имала възможност да бъда на сцената и да свиря, когато са ми отпадали концерти... А ако човек го боли от това, че свири, значи е сбъркал професията. Все още нямам деца, надявам се да се случи един ден, но си представям, че това е като детето ти - колкото и да не си добре, ще дадеш всичко то да е добре и да бъде щастливо. Същото е с цигулката - през каквото и да преминаваме като физически и психологически травми, каквато и болка да изпитваме по пътя, истинският артист е винаги на сцената за публиката си, в името на това велико изкуство.

- Притежавате много отличия... Сигурно вече сте свикнали с чувството, когато ги получавате. Най-новите са от "Музикант на годината 2019" - от публиката, най-искрения и всеотдаен "съдник". Всъщност коя е най-скъпата награда за вас?

- Имала съм възможността, шанса да ме обучават добри педагози, за което много им благодаря - без тяхната помощ и подкрепа нито една от тези награди нямаше да бъде факт. А най-новите ги посвещавам - едната на майка ми, другата на проф. Брон, двамата главни "виновници" да се случва успешно моето развитие. Всяка награда е ценна - независимо колко имаш, винаги, когато печелиш, ти е като за първи път. Но в два случая буквално съм летяла от щастие: когато получих наградата за най-добър цигулар в класа на проф. Захар Брон, която ми връчи кралицата на Испания София, и двете отличия от "Музикант на годината". Наградите, присъдени от жури, са ценни, но едно жури може да бъде подвластно на много фактори... А цяла публика няма как да заблудиш, да излъжеш или да подкупиш. Изключително съм признателна на всички хора, които са ми повярвали и съм докоснала по някакъв начин, за да дадат гласа си за мен и за ансамбъла ни с Мартина! Тези награди имат специално място в моето сърце, още повече, че ги присъжда българската публика, най-голямото щастие за един артист - да бъде признат от публиката у дома.

https://www.youtube.com/watch?v=x72X0QCH5Sk

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ