Златният глас на Бесарабия

От пръв поглед се разбира: Злата Демирова е сред ярките и красноречивите доказателства на твърдението, че хубави българки растат и далеч от България. А щом облече носия, изглежда така, все едно по някакъв магически начин природата е успяла да съчетае във визията й ненатрапчивия чар на естествената открита съвременна младост и същевременно препраща към носталгията по ретро снимки от началото на ХХ век, представящи писани красавици, белязани със скромност и духовност...

Родом е от Чушмелий (Криничное), разположено в Болградския район, Одеска област, Украйна. В същото село израства и прочутият Димитър Агура - един от първите преподаватели по история в Софийския университет и няколко пъти ректор на висшето учебно заведение. Злата обаче тръгва по друг път. С нежния си, но силен глас, напълно съзвучен с благородното й име, печели безброй награди за уникалните изпълнения на затрогващи песни, които по неповторим начин представя на публиката на няколко езика - руски, украински, френски, английски... А също така и на този, който са говорили предците й, заселили се по бесарабските земи над два века по-рано.

Майката на девойката работи в Музикалното училище, пее много добре и момичето от малко научава

различни песни

Още на първия международен конкурс за изпълнители, на който се явява през 2009 г., печели второ място. И така стига до следващия етап на музикалното състезание - идва за сефте в България, за която само е чувала от разказите на нейната баба Таня Дукова.

Тогава Злата е едва 8-годишна, но си спомня колко красива й се е сторила историческата й прародина. Впечатлила се е и от приказното съчетание на планини и море. Но не е подозирала, че ще има възможност да се наслаждава на страхотните гледки за по-дълго...

С вокалния талант на тийнейджърката се гордее и

църковният хор

където Злата години наред - от III до XI клас, въздига духа на присъстващите в храма с проникновени акапелни звуци. Дори вицепрезидентът на България при посещението й в Бесарабия през 2018 г. има възможност да им се наслади. Илияна Йотова запазва завинаги спомена за окуражаващите, но същевременно и тревожните думи, изречени от 16-годишното (тогава) момиче с горещо българско сърце: "Дор език живее, народ не умира!"

Има безброй отличия за златния си глас - грамоти, гран при, дипломи и какво ли още не. Призьорка е и на годишната Премия на Одеския областен съвет на талантливата младеж за лични постижения в различни сфери на обществения живот. Още на първото си участие в международния фестивал "Българско наследство" преди две лета девойката развълнува публиката с една от песните на добруджанската певица Верка Сидерова и спечели най-високата награда за индивидуално изпълнение. Признава, че не може да живее без

български фолклор

Сред любимите й текстове и мелодии отбелязва "Лале ли си, зюмбюл ли си", обича също така "Не казвай, либе, лека нощ". Освен че свири на акордеон, опитва и сама да пише авторски композиции.

Трудно й е все още да остави пеенето на по-заден план. Но Злата е убедена, че целта е от изключително значение за всеки човек. И по детски чисто вярва, че постигането й всъщност е въпрос на желание. Не крие, че от първи клас знае в какъв университет иска да следва. И е много благодарна на съдбата и на близките хора край нея - роднини и приятели, че са й помогнали да бъде достатъчно силна, за да върви упорито и целенасочено към осъществяването на 

заветното желание

Решава, че "става за доктор", когато тръгва на училище. Родителите й до днес пазят съчиненията на първокласничката Демирова, която пише, че "засега лекува своите кукли", а като порасне, ще учи "за хирург". Още не е решила окончателно дали ще се насочи към кардиологията или ще надделее желанието й да се бори с коварните онкоболести. 

Факт е обаче, че Злата вече е студентка в I курс на Медицинския университет в Пловдив. Смята, че българските вузове са по-модерни от украинските. Надява се у нас да получи по-добро образование, да вземе европейска диплома, която да открие пред бъдещата лекарка повече възможности за професионална реализация. Споделя, че е невероятно 

щастлива да учи

именно в града под тепетата и това да се случва точно сега. Първата успешно взета сесия е зад гърба й. "Май ще стане работата", усмихва се чаровницата. Не й е било лесно да се подготвя по цял ден за изпитите. Но знае защо трябва да продължава да го прави, следвайки детската си мечта. И да не се отказва, въпреки трудностите.

Радва се, че независимо от натовареното следване е успяла да се прибере за Нова година в родното си село. Обаче за ваканцията между семестрите е останала в Пловдив, защото за много кратко време е намерила истински приятели. Част от тях са местни българи, а други също са от Чушмелий.

Чувства се страхотно, когато облече 

народна носия

Именно тогава осъзнава с пълна сила, че в подобни облекла е събрана не само историята, но и културата на народа ни. Представя си как красивите фусти и забрадки са слагали предците ни и чувства голяма гордост, че е част от тази прекрасна традиция и желанието тя да се запази вовеки веков.

Младостта не пречи на Злата да си дава ясна сметка: без определена цел хората просто се оставят на течението, а това не е най-доброто решение. Наясно е, че със собствените си ръце и постъпки всеки от нас има вероятност тотално да разруши хубавото, което се е случило или може да се създаде.

Момичето с изумрудени очи отсега знае: единственият начин да се стигне до върха е да се изкачва стъпка по стъпка, но само по една наведнъж. Защото именно тогава се дава шансът да се забележат необходимите за успеха качества, умения и навици, които хората понякога си мислят, че не притежават. Смята, че най-лошото, което може да се случи по 

пътя към сполуката

е да загубиш вярата в себе си. Само увереността има способността да помогне да се реализира желаното, твърди Злата.

Мисли, че хората, които вече са го направили, не бива да се спират, а трябва да продължават да вървят напред. За да вдъхновяват останалите, тръгнали да покоряват собствени върхове. Именно така онова, което вчера е било само мечта, утре може да стане част от живота.

Затова иска хората да се опитат да ценят искреността, а не да се възползват от нея. Защото в крайна сметка всеки някога ще разбере: по-важното е да си щастлив, отколкото идеален.