Златната красота на Прага

Колко красив е един град, когато през него минава голяма река! Това си мисля, докато панорамното корабче бавно се движи по Вълтава. От двете й страни се е разпростряла Прага с разточителната красота на своите сгради в различни стилове от различни епохи: тук може да откриете и барок, и рококо, и готика, и романтизъм, и кубизъм, и др. Столицата на Чехия с право се счита за един от най-красивите градове не само в Европа, но и в света. Град с богата история и собствен стил, уникална смес от традиционно и ново.
Ранна есен е. Дърветата търсят в гардероба си разноцветните си дрехи, като преобладаващ за сезона е жълтият цвят. Но все още сякаш е рано за него. Въпреки това в реката е пълно с лебеди. Те плуват край брега, а хората им мятат храна. Дали отлитат на юг, или, свикнали с хората и осигурената храна, предпочитат да зимуват тук. Корабчето преминава под неколкото моста, свързващи двете части на града.
В момента в него живеят около 1 милион и 500 хиляди души. Не е малко, но туристите със сигурност са много. Това е един от най-посещаваните градове в Европа.
На единия бряг се намира "Старое место" - Старият град. Малки симпатични павирани улички, по които да се разхождаш, е истинско удоволствие. Старите сгради са поддържани, тук-там се виждат малки магазинчета и уютни заведения, сред които и много бирарии, които не си помнят възрастта. Струва си да се опита чешката кухня, вкусна е, а за любителите на бирата тук е рай. В Чехия я пият едва ли не вместо вода. И неслучайно чехите със самочувствие спорят с немците кой прави най-добрата бира.
Дори и да спрете да утолите жаждата си с някоя халба чешко пиво, в крайна сметка уличките и пъплещите туристи ще ви доведат до "Староместкия площад". Тук може да видите  бароковата църква "Свети Николай" и готическата "Дева Мария пред Тин". В центъра на площада е статуята на църковния реформатор Ян Хус. Но може би най-интересен е старият астрономически часовник, разположен на кулата "Орлой", намираща се върху бившето кметство на града. На всеки кръгъл час се чува мелодия и се появяват фигури на апостоли, които достолепно преминават над циферблата. Самата кула е построена през 15 век, тогава е направен и часовникът, но така, че работи и до днес. 
Като стана дума за кули, чешката столица, освен "Златна Прага", е наричана и "Градът на 100-те кули". Те наистина са много, а някои от тях са и порти, част от старата крепостна стена, охранявала града.
Разбира се, на площада е многолюдно, шумно, отвсякъде щракат фотоапарати и телефони. Улични артисти и мимове се опитват да припечелят нещо с номерата си. Тук, в малките странични улички, е мястото да си купите някой и друг сувенир. Няма да намерите по-евтино. А и продавачите в повечето сувенирни магазинчета са... българи. Да, българи, от години те държат бизнеса тук. Привличат окото с блясъка си и магазините за изделия от прочутия "Бохемски кристал", както и за бижута с кристали "Сваровски".
Недалеч, вече в Новия град ("Новое место") се намира площад "Венцеслав" - най-големият в Прага, или още известен като "Вацлавски намести". Създаден преди повече от 600 години, първоначално се е използвал за тържище на коне. Всъщност, той е доста особен - дълъг е 750 м, а е широк едва 60 м. Днес тук има много луксозни хотели, заведения, клубове и стилни сергии, на които можеш да си купиш сувенири, да хапнеш нещо на крак. В дъното на площада се извисява статуята на Св. Вацлав - покровител на Чехия. Зад него е импозантната сграда на Националния музей.
Няма как да си в Прага и да не посетиш замъка "Храдчани". Това е било седалището на чешките крале, а днес е резиденция на президента на републиката. Той се извисява на другия бряг на реката. Ако се тръгне от Стария град, най-пряко и най-вълнуващо е да се мине по Карловия мост - уникален по своята красота. В единия му край е известната "Барутна кула", построена в готически стил. От другата страна на моста има две по-малки кули. Самият мост е украсен с 30 статуи на светци, сред които и скулптурата на Св. Кирил и Методий. Доста е трудно да се разминеш по моста както заради непресекващите тълпи туристи, така и заради  художниците и уличните музиканти, които тук представят изкуството си. А пред статуята на Св. Ян Непомук винаги има много хора, защото поверието гласи, че ако си намислиш желание, помолиш се и я докоснеш, то непременно ще се сбъдне.
След като се мине мостът, започва "Мала страна". За да се стигне до дворците "Храдчани", се върви по стръмни павирани улички, които криволичат сред стари къщи, кокетни ресторантчета и малки занаятчийски работилнички. Във въздуха се носи упойващ аромат и докато се усетя, съм се спрял и си купувам вкусни дъхави меденки. Ето ме вече и на върха, на крепостната стена. Оттук се открива невероятна гледка към Прага. Проблясват куполи, проблясват орнаменти по сградите, проблясва и река Вълтава. Пред резиденцията на президента има караул, който се сменя на всеки час. Тук е и внушителната готическа катедрала "Свети Вит".
Ще завърша пътеписа с две неща, които ми направиха силно впечатление. Всички говорят за историческия център, но за да познаеш един град, трябва да се докоснеш и до по-крайните квартали. Видях панелки като нашите. Само че тук те са изцяло ремонтирани, при това - много стилно. Няма свободни импровизации като у нас: аз ще си остъкля балкона, а аз - не; аз ще го боядисам розов, а аз - пембен. Блоковете - в красиви цветове, но боядисани изцяло, стъклопакетите - еднакви. И второто нещо, което ме впечатли - трамваите. Много са, спазват си разписанието, движат се с бясна скорост, в повечето случаи по обособени трасета. Бързо, удобно и екологично. А в родната София закриват трамвайни линии...
За да се разгледа всичко в Прага, трябва да разполагаш с доста време. Знам, че има още места, които не съм посетил, но си ги оставям за в бъдеще. Преди 20 години също бях тук, надявам се да не чакам отново толкова.